Хайде да си поиграем на празни думи ей сега!
С десет хиляди крещящи гласа в моята глава,
те не слушат мен,аз не слушам тях -
предусещайки с горчилка всеобщия ни крах.
Хайде да си поиграем на острие и опитна ръка!
Да раздираме тапети, да пробождаме стена,
Но ножът си е нож и се цапа с кръв,
А кой сега жадува да го почувства пръв?
Хайде да си поиграем с огън през нощта!
Ще горим животи,ще горим тъга,
защото огъня не знае що е тишина,
а пепелта ще я посрещне само утринта.
Хайде да си поиграем на усмивки и сълзи!
Тъй като никакви бръсначи,никакви искри,
не режат тъй жестоко,като нашите лъжи,
и с присмех и горчилка,потъваме в мътилка.
Хайде да си поиграем на лудост и надежди!
Със счупена усмивка под склупените вежди,
нареждайки безкрайно чуждите цитати,
в мои едноличностни и тихички дебати.
Хайде,хайде да си поиграем! Хайде да си поиграем на живот!
26 януари 2009, понеделник
19 януари 2009, понеделник
Daily bullshit
Отдавна не съм писал подобен пост,а така или иначе го правя периодично. Тук няма да прочетете нищо особенно. Следващите няколко реда са скучното описане на това,което става около мене.
Откровенно,не изпитвам нужда да го пиша,но тъй като съм прекалено изцеден за да проявя креативност,това би трябвало да стигне. Та,първо,в сесия съм,за тези които не знаят. И така вече 3 седмици и нещо,като оставих зад гърба си изпит по химия и философска антропология (хаха,да,знам,не е логично медици да учат това), а пред мен са изпити по цитология/хистология/ембриология и физика. Вече започна да ми идва в повече - цял ден затворен вкъщи. Бях свикнал на доста движение,тъй като всеки ден извървявах дълги разстояния,и сега съм като застояла вода в пукната ваза с изгнили зюмбюли. Но се надявам скоро това да се промени. А след сесията ме чакат цели 8 дни вакацния! (първата същинска от както сме започнали,тъй като през цялата коледна и новогодишна учих като идиот по химия) Възнамерявам да ги оползотворя като.....ъх...нямам планове особенни. И все пак,дори и нищо да не направя,пак ще бъдат използвани максимално. Защо? Именно защото нищо не съм направил. (не,майтапя се,бездействието ме дразни)
Последно време изпадам в състояния на дълбок размисъл (до колкото плиткия ми ум го позволява) и се пробвам да направя анализ на хора и събития,заобикалящи ме -като се започне например от разбор на газовата и финансовата криза и се стигне до размисли върху мои близки. Всичко е толкова динамично - промени,стачки,празници,нови запознанства,задълбочаване на стари и т.н. а все едно съм заседнал на едно място. Някой е запушил с коркова тапа пясъчния ми часовник и за мен времето не тече. А може би е по-добре така?
Сетих се за моя проблем с общуването. Коментарът на Crescent много ме накара да се зачудя (впрочем,тя има много хубав блог,check it out,има линк в blogroll-а ми) Може би е права,но не съм единствения,който строи стени,или пък слага маски. Общуването прилича на маскин бал - маска за пред приятели,за пред любим човек,за пред чужди,за пред почитаеми..... Anyway,she got me. And I'm working on it.
А между другото,викингската вълна при мен още не е отминала. Стабилно се наливам с викингска литература (сагата Викинг на Тим Северин), викингска манга (Vinland Saga),викингска музика - Amon Amarth,Ensiferum,Eluveitie, Tyr,Fintroll и викингска митология (wikipedia ;D). Намирам всичко това за странно привлекателно,подобно на увлечението ми по японска култура (само че за сега това е в по-малки мащаби).
.....а дрънкам ли дрънкам на китарата....
Предстоят ми някои крупни промени в началото на следващия месец,живот и здраве ,които ще оповесття по-нататък.
Времето е спряло,аз съм замръзнал,но всичко се движи. Определени личности не са това,за което ги мислех. Други пък се оказаха точно това.
Но осъзнавам,проблема е в мен :) аз искам отношения,които практически не могат да съществуват. Те са утопия и красива мечта. Изисквам нещо,на което не мога получа ответност. I guess we all gotta learn someday....the hard way. Защо подяволите в някои отношения,песемиста в мен винаги се оказва прав? Е,нека се оповаваме на изключенията.
Това е,стига толкова скука за днес.
Откровенно,не изпитвам нужда да го пиша,но тъй като съм прекалено изцеден за да проявя креативност,това би трябвало да стигне. Та,първо,в сесия съм,за тези които не знаят. И така вече 3 седмици и нещо,като оставих зад гърба си изпит по химия и философска антропология (хаха,да,знам,не е логично медици да учат това), а пред мен са изпити по цитология/хистология/ембриология и физика. Вече започна да ми идва в повече - цял ден затворен вкъщи. Бях свикнал на доста движение,тъй като всеки ден извървявах дълги разстояния,и сега съм като застояла вода в пукната ваза с изгнили зюмбюли. Но се надявам скоро това да се промени. А след сесията ме чакат цели 8 дни вакацния! (първата същинска от както сме започнали,тъй като през цялата коледна и новогодишна учих като идиот по химия) Възнамерявам да ги оползотворя като.....ъх...нямам планове особенни. И все пак,дори и нищо да не направя,пак ще бъдат използвани максимално. Защо? Именно защото нищо не съм направил. (не,майтапя се,бездействието ме дразни)
Последно време изпадам в състояния на дълбок размисъл (до колкото плиткия ми ум го позволява) и се пробвам да направя анализ на хора и събития,заобикалящи ме -като се започне например от разбор на газовата и финансовата криза и се стигне до размисли върху мои близки. Всичко е толкова динамично - промени,стачки,празници,нови запознанства,задълбочаване на стари и т.н. а все едно съм заседнал на едно място. Някой е запушил с коркова тапа пясъчния ми часовник и за мен времето не тече. А може би е по-добре така?
Сетих се за моя проблем с общуването. Коментарът на Crescent много ме накара да се зачудя (впрочем,тя има много хубав блог,check it out,има линк в blogroll-а ми) Може би е права,но не съм единствения,който строи стени,или пък слага маски. Общуването прилича на маскин бал - маска за пред приятели,за пред любим човек,за пред чужди,за пред почитаеми..... Anyway,she got me. And I'm working on it.
А между другото,викингската вълна при мен още не е отминала. Стабилно се наливам с викингска литература (сагата Викинг на Тим Северин), викингска манга (Vinland Saga),викингска музика - Amon Amarth,Ensiferum,Eluveitie, Tyr,Fintroll и викингска митология (wikipedia ;D). Намирам всичко това за странно привлекателно,подобно на увлечението ми по японска култура (само че за сега това е в по-малки мащаби).
.....а дрънкам ли дрънкам на китарата....
Предстоят ми някои крупни промени в началото на следващия месец,живот и здраве ,които ще оповесття по-нататък.
Времето е спряло,аз съм замръзнал,но всичко се движи. Определени личности не са това,за което ги мислех. Други пък се оказаха точно това.
Но осъзнавам,проблема е в мен :) аз искам отношения,които практически не могат да съществуват. Те са утопия и красива мечта. Изисквам нещо,на което не мога получа ответност. I guess we all gotta learn someday....the hard way. Защо подяволите в някои отношения,песемиста в мен винаги се оказва прав? Е,нека се оповаваме на изключенията.
Това е,стига толкова скука за днес.
10 януари 2009, събота
Общуване
Има един цитат от The Big Bang Theory - "Social relationships will continue to baffle and repulse me"
Не мога да се съглася с него. Поне,не напълно. От близо 2 месеца се опитвам да съм нещо,което не съм - социален. Да общуваш с другите,да се пробваш да погледнеш през техния мироглед,за да можеш да ги разбереш и да осъществите ползотворен разговор. Да създадете отношения,отсрещния да те запомни с добро и да откриеш в него онази част,която ти пасва. Казано по тъп начин "да кликните взаимно". Няма хора,които да си пасват напълно,дори и най-близки приятели,любовници и т.н. Има разминавания,и това е неизбежно,взимайки в предвид,че макар и в доста отношения еднакви,различните личностти проявяват своя неповторима (поне 97% от случийте) индивидуалност.
Ние сме социялни животни,както Аристотел ни определя - зоон политикони. Всеки,който го отрича, искренно лъже. Дори най-затворените,умишлено бягащи от обкражението си,и твърдящи че не желаят да са част от "стадото",искат внимание,копнеят за него и се стремят всячески,до къде осъзнато,до къде не,да го привлечат към себе си. Клише,клише,клише.... А сега ще се направя на интелигентен и ще ви кажа че в древен Китай едно от най-строгите наказания е било виновният да се игнорира напълно. Това отритване от обществото причинява на въпросния такова страдание,чиято жестокост не бива да се подценява.
Тук някой ще попита - а каква е ползата от общуването? Ако погледнем прагматично на нещата,непременно зад връзките между хората се крие интерес - финансов,любовен,манипулативен и какъв ли не още егоистичен подтик. Но разглеждайки нещата от чисто духовна страна,в общуването има и нещо необяснимо,което те зарежда вътрешно и ти влияе силно. Корените на това чувство,лично за мен са неизвестни,а сама нужда и резултат от него,ми се виждат нелогични. Но те са факт,тези страни съществуват.
При все тая,принуден съм да призная,да,искам да контактувам с повече хора. А може би вече ми е късно? Наблюдавал съм как с течение на времето мои познати са развивали все по-силни комуникативни възможностти,все едно наизустяват определени схеми на поведение на събеседника си,така,че да знаят как да отреагират правилно в създалите се ситуации. Може би може да се охарактеризира така проблема при мен- поради ограничения брой събеседници,схемите на поведение ,които съм усвоил, са значително по-малко от тези на връсниците ми. Затова срещам трудности. Поставен в определени кръгове или при самостоятелно общуване с различни личностти не успявам..... да се свържа с тях. Странно е,тъй като може споменатия кръг от хора,например,да се състои от забавни,отворени и сговорчиви личностти,с които обикновенно е много лесно да се спогодиш. Парадокс е още когато се опитваш да разговаряш лично с някой,а все едно нямате какво да си кажете и липсват допирни точки. Странното идва именно от факта,че както вие самите,така и ответната страна,сте интелигентни,със сходни интереси и прочие.... тогава защо се получава така?
Единственото обяснение,което мога да дам на себе си е,или варианта с шаблоните или всичко да се осъществява по някакви неведоми за науката химични цикли и реакции,осъществяващи се в мозъка ни.
Накрая оставаш сам,разочерован. Осъзнаваш,че проблема се корени някаде в дълбочина в теб. Не можеш да се причислиш към другите,а с всеки следващ опит боли повече. Не можеш да достигнеш до човека пред теб. Но ще се оттърсиш глава и пак ще опиташ. И пак. И пак... Поне аз ще направя така. Не ме питайте дали има смисъл,не знам,но поне се надявам. Защото,подобно на всички вас,не искам да съм сам.
Не мога да се съглася с него. Поне,не напълно. От близо 2 месеца се опитвам да съм нещо,което не съм - социален. Да общуваш с другите,да се пробваш да погледнеш през техния мироглед,за да можеш да ги разбереш и да осъществите ползотворен разговор. Да създадете отношения,отсрещния да те запомни с добро и да откриеш в него онази част,която ти пасва. Казано по тъп начин "да кликните взаимно". Няма хора,които да си пасват напълно,дори и най-близки приятели,любовници и т.н. Има разминавания,и това е неизбежно,взимайки в предвид,че макар и в доста отношения еднакви,различните личностти проявяват своя неповторима (поне 97% от случийте) индивидуалност.
Ние сме социялни животни,както Аристотел ни определя - зоон политикони. Всеки,който го отрича, искренно лъже. Дори най-затворените,умишлено бягащи от обкражението си,и твърдящи че не желаят да са част от "стадото",искат внимание,копнеят за него и се стремят всячески,до къде осъзнато,до къде не,да го привлечат към себе си. Клише,клише,клише.... А сега ще се направя на интелигентен и ще ви кажа че в древен Китай едно от най-строгите наказания е било виновният да се игнорира напълно. Това отритване от обществото причинява на въпросния такова страдание,чиято жестокост не бива да се подценява.
Тук някой ще попита - а каква е ползата от общуването? Ако погледнем прагматично на нещата,непременно зад връзките между хората се крие интерес - финансов,любовен,манипулативен и какъв ли не още егоистичен подтик. Но разглеждайки нещата от чисто духовна страна,в общуването има и нещо необяснимо,което те зарежда вътрешно и ти влияе силно. Корените на това чувство,лично за мен са неизвестни,а сама нужда и резултат от него,ми се виждат нелогични. Но те са факт,тези страни съществуват.
При все тая,принуден съм да призная,да,искам да контактувам с повече хора. А може би вече ми е късно? Наблюдавал съм как с течение на времето мои познати са развивали все по-силни комуникативни възможностти,все едно наизустяват определени схеми на поведение на събеседника си,така,че да знаят как да отреагират правилно в създалите се ситуации. Може би може да се охарактеризира така проблема при мен- поради ограничения брой събеседници,схемите на поведение ,които съм усвоил, са значително по-малко от тези на връсниците ми. Затова срещам трудности. Поставен в определени кръгове или при самостоятелно общуване с различни личностти не успявам..... да се свържа с тях. Странно е,тъй като може споменатия кръг от хора,например,да се състои от забавни,отворени и сговорчиви личностти,с които обикновенно е много лесно да се спогодиш. Парадокс е още когато се опитваш да разговаряш лично с някой,а все едно нямате какво да си кажете и липсват допирни точки. Странното идва именно от факта,че както вие самите,така и ответната страна,сте интелигентни,със сходни интереси и прочие.... тогава защо се получава така?
Единственото обяснение,което мога да дам на себе си е,или варианта с шаблоните или всичко да се осъществява по някакви неведоми за науката химични цикли и реакции,осъществяващи се в мозъка ни.
Накрая оставаш сам,разочерован. Осъзнаваш,че проблема се корени някаде в дълбочина в теб. Не можеш да се причислиш към другите,а с всеки следващ опит боли повече. Не можеш да достигнеш до човека пред теб. Но ще се оттърсиш глава и пак ще опиташ. И пак. И пак... Поне аз ще направя така. Не ме питайте дали има смисъл,не знам,но поне се надявам. Защото,подобно на всички вас,не искам да съм сам.
08 януари 2009, четвъртък
Крал някогашен и крал бъдещ
Тъй мрачен бе деня,в който за него свърши се света.
Жив труп-сега той броди безкрайните поля,из преспи,из снега,забравил що значи чест и слава,проклел всички богове. Достойно за него единствено отмъщението остана. На желязото се клани и се моли - да изпие жадно чуждия живот. Из кикотещите се със злоба,ветрове лута се безмирно той,из планините ледени,търси тъй желания покой. А "покой" за него в кръв се измерва. Кръв топла,алена. Кръв предателска.
А бяха времена....
И крал бе той. Крал,в кралство сковано от леда,кралство на края на света. Силен и хитър господар,над северняците бе цар,с титла дадена му от самите богове. Крепка бе десницата му,поддържана от Один,прикланяща всички в подчинение. В подчинение,неподправено,и с уважение. Взора му далече стигаше,обхващаше всемирно,а дланите му,дълги,наказваха и галеха,разкъсваха и подпираха...безспирно. Косите му,рошави и черни,очите също тъй различни,те за тоз народ бяха напълно непривични,а злите езици никога не млъкваха...
И крепостта висока беше,дялън камък я красеше,до фиорда,до брега,стъпила на най-стръмната скала. Грубостта,безспорно и личеше,но величеството и на всякъде сновеше. А в неговата зала тъмно беше.... и на трон желязен той седеше. Безизразен,но както винаги намръщен,подпрял глава,тежка,носеща всички проблеми на света. Но под броня,под ризница и риза, притеснено сърцето бащено биеше за първи път. Наследникът му първи бе на път. Дали ще е момче? Ами ако не,как ще понесе срамът? И хората се трупаха и чакаха,с даровете,притаени. От близко,от далече,всички пременени,за да покажат почит,за да видят бъдещето....
Вратата се отвори и дойката влетя,с най-горчивата възможна новина,детето,мъртво се бе родило.
Недоволство? Не! Жив страх роди се в тях,от знамението недвузначно. Всичко беше ясно.Той бе различен! Той не е бе от тях! И боговете искаха смъртта на неговия род. Щяха да нахранят Фенрир със плътта му.
Падението винаги е грозно,винаги боли. С братска кръв се изцапаха кралските стени. Тъжно е когато бащата син посича,защото оракулът така предрича.... Нима това е рагнарок? Смърт на всички богове!
Предусещайки края,пламтящ като насолена рана,отиде в нейните покои. А тя чакаше,спретната,със сресана коса,избърсала и последната сълза,знаеща какво я чака. И тя предпочете меча пред срама,не живота пред смъртта. Словата и за сбогом бяха клетва:
"Търси ме с бяг във ветровете,
търси ме под милувка на снега,
ще ме намериш в нечие друго време,
ще намериш моята душа."
Безмълвен и студен остана,като мечът му,който изстръгна диханията и. И вратата с трясък падна,и в погледа му родиха се изскри. Никакви окови,не биха спряли яростта му,ще се изкъпе в чужда болка.
В някое друго време,в нечий друг свят,ще търси....
А тъй мрачен бе деня,в който за него свърши се света....
*****
Дългата му черна коса му влизаше в очите и той ги бе хванал на опашка,макар че мразеше да го прави. Вятъра днес беше силен,помисли си,сигурно вечерта някоя буря щеше да отприщи яростта си над мръсния град,подобно на някой разерен северен войн. Сравнението го накара да се усмихне и усили още бумтящата музика от плейъра си.Нямаше търпение да се разкара от смръдливата гара. Пияният,на двайсетина крачки в ляво по пирона повърна. Влакът трябваше да дойде скоро.
Вратите се отвориха,той влезе и се настани върху очуканата седалка,надраскана с глуповати надписи от разни пияни футболни запалянковци, и раздрана по краищата,износена и стара. Странно,и той се чувстваше така - много по-възрастен....
И тогава нещо хвана вниманието му - на отсрещната линия имаше композиран влак,явно изчакващ пътниците да се качат. В купето срещу неговото забеляза момиче. Непонятно за него,тя му изглеждаше ужасно позната. Той се изправи и се втренчи като хипнотизиран към нея. Тя също забеляза,младежът от отсрещния влак,и започна да го наблюдава с не по-малко интерес.
В този момент влаковете се размърдаха и поеха в противоположни посоки. Съдба.
А хората казват,че за всеки влак си има пътници. Е,понякога пътниците се качват в различни влакове.
Жив труп-сега той броди безкрайните поля,из преспи,из снега,забравил що значи чест и слава,проклел всички богове. Достойно за него единствено отмъщението остана. На желязото се клани и се моли - да изпие жадно чуждия живот. Из кикотещите се със злоба,ветрове лута се безмирно той,из планините ледени,търси тъй желания покой. А "покой" за него в кръв се измерва. Кръв топла,алена. Кръв предателска.
А бяха времена....
И крал бе той. Крал,в кралство сковано от леда,кралство на края на света. Силен и хитър господар,над северняците бе цар,с титла дадена му от самите богове. Крепка бе десницата му,поддържана от Один,прикланяща всички в подчинение. В подчинение,неподправено,и с уважение. Взора му далече стигаше,обхващаше всемирно,а дланите му,дълги,наказваха и галеха,разкъсваха и подпираха...безспирно. Косите му,рошави и черни,очите също тъй различни,те за тоз народ бяха напълно непривични,а злите езици никога не млъкваха...
И крепостта висока беше,дялън камък я красеше,до фиорда,до брега,стъпила на най-стръмната скала. Грубостта,безспорно и личеше,но величеството и на всякъде сновеше. А в неговата зала тъмно беше.... и на трон желязен той седеше. Безизразен,но както винаги намръщен,подпрял глава,тежка,носеща всички проблеми на света. Но под броня,под ризница и риза, притеснено сърцето бащено биеше за първи път. Наследникът му първи бе на път. Дали ще е момче? Ами ако не,как ще понесе срамът? И хората се трупаха и чакаха,с даровете,притаени. От близко,от далече,всички пременени,за да покажат почит,за да видят бъдещето....
Вратата се отвори и дойката влетя,с най-горчивата възможна новина,детето,мъртво се бе родило.
Недоволство? Не! Жив страх роди се в тях,от знамението недвузначно. Всичко беше ясно.Той бе различен! Той не е бе от тях! И боговете искаха смъртта на неговия род. Щяха да нахранят Фенрир със плътта му.
Падението винаги е грозно,винаги боли. С братска кръв се изцапаха кралските стени. Тъжно е когато бащата син посича,защото оракулът така предрича.... Нима това е рагнарок? Смърт на всички богове!
Предусещайки края,пламтящ като насолена рана,отиде в нейните покои. А тя чакаше,спретната,със сресана коса,избърсала и последната сълза,знаеща какво я чака. И тя предпочете меча пред срама,не живота пред смъртта. Словата и за сбогом бяха клетва:
"Търси ме с бяг във ветровете,
търси ме под милувка на снега,
ще ме намериш в нечие друго време,
ще намериш моята душа."
Безмълвен и студен остана,като мечът му,който изстръгна диханията и. И вратата с трясък падна,и в погледа му родиха се изскри. Никакви окови,не биха спряли яростта му,ще се изкъпе в чужда болка.
В някое друго време,в нечий друг свят,ще търси....
А тъй мрачен бе деня,в който за него свърши се света....
*****
Дългата му черна коса му влизаше в очите и той ги бе хванал на опашка,макар че мразеше да го прави. Вятъра днес беше силен,помисли си,сигурно вечерта някоя буря щеше да отприщи яростта си над мръсния град,подобно на някой разерен северен войн. Сравнението го накара да се усмихне и усили още бумтящата музика от плейъра си.Нямаше търпение да се разкара от смръдливата гара. Пияният,на двайсетина крачки в ляво по пирона повърна. Влакът трябваше да дойде скоро.
Вратите се отвориха,той влезе и се настани върху очуканата седалка,надраскана с глуповати надписи от разни пияни футболни запалянковци, и раздрана по краищата,износена и стара. Странно,и той се чувстваше така - много по-възрастен....
И тогава нещо хвана вниманието му - на отсрещната линия имаше композиран влак,явно изчакващ пътниците да се качат. В купето срещу неговото забеляза момиче. Непонятно за него,тя му изглеждаше ужасно позната. Той се изправи и се втренчи като хипнотизиран към нея. Тя също забеляза,младежът от отсрещния влак,и започна да го наблюдава с не по-малко интерес.
В този момент влаковете се размърдаха и поеха в противоположни посоки. Съдба.
А хората казват,че за всеки влак си има пътници. Е,понякога пътниците се качват в различни влакове.
07 януари 2009, сряда
Ключови думи за блога
Преди време,когато се пробвах да десшифрирам една гатанка от L,за да намеря новия и скайп,ми се наложи да инсталирам гуугъл аналитикс на блога (нека оточня,че преди това нямах желание да го правя) с надеждата,че това ще ми помогне да я намеря по IP.
Много много не съм го гледал,но това,което много ми направи впечатление беше статистиката която води,за ключови думи,по които е намиран блога ми от гуугъл. Резултатите....бяха втрещяващи.
Ето някои от тях,с кратък коментар:
1.nikosuke
Ето тука бях втф,кой ще търси този мой стар nickname,а не д-р АЛУ да речем. Ама се оказва че е наистина търсено....хмм.... някой може би търси подронваща инфромация за мен в интернет. Хахаха,стига му само да погледне някои по-стари мои постове и е готов...
2.Емота
мда,лол. Може би някакви хейтъри (като мен) издирват рандом наредби за емо фагътс,а може би някакви 13 годишни емо-wannabe се опитват да станат по-емо,като четат емо неща из нета. Fuck emo. (особенно емо мадамите,тях ги fuck a lot.)
3.Форум РПГ
Това ме подсеща за един мой пост....който за съжаление се оказва истина. РПГ-тата твърде често са по-добре от RL
4.Еротичен разказ
хахаха,сетих се как преди време се дърпах да напиша,независимо,че Chill ме юркаше да го напаравя. В крайна сметка написах Death note разказче за по-възрастни хъхъ,ама какво да кажа,тя ме подкупи с банички!
5.Бондидж
хахаха,хей! много перверзници се спотайват! Wickeda - О,любима,ела,завържи ме! -поздрав за.... хахахха
6.Д-р АЛУ -фрапиращо,но явно аз съм по-популярен от моето алтер его. И все пак и той е представлявал предмет на масивен интерес. Всъщност.... Той е чак на 6-то място,тъй като фигурира няколко пъти под различни форми,като dr alu ,D-r ALU, д-р АЛУ, др. АЛУ и прочие.
7.Хапчета за ерекция - Не знам защо,имам чувството че това има нещо общо с Шефа и някаква реклама която става тайно.
8.Девственици - Хората принципно четат фантастика. Търсят да се докоснат до нещо,което не съществува,нещо красиво. Деца,не забравяйте,фантастиката си е фантастика,такива момичета няма.
9. Как да си хванеш гадже? -хората искат съвети - за любов,за секс... и както винаги съм казвал,кой по-добре да им ги даде от човек, който въобще не разбира от това.
10. Масажиращ колан - Уат тех хел? Никога не съм писал за подобни неща,интересно защо ги препраща към мен.... но както и да го гледам,изглежда перверзно.
11.Курва - ох..... хора които си търсят,както и такива,които са отчаяни от тях и ги мразят. Защо толкова огромна част от момичетата са такива? Имам предвид,манталитета им,курви също могат и да са мъже,за съжаление. Няма да говоря повече,че ми се повръща от това....
12.In Flames - Някой изненадан? Аз не....
13. Hellsing - same here....
14.Фистинг - Holy shit O_O
15. Как да се храним правилно - хахахаха,good old times...ранните д-р АЛУ постове.
16. ЕГ Иван Вазов -FAIL!
17. Anders Friden - Батко Андерс шампиоооон,шампиооон,шампиооооООооон!!
18.Секс насрани - две привидно неправилно съчитани думи...грозно...
19.Как ебах баба - Holy Crap! Никога не съм писал за геронтофилия >_<
20.Имена на коледарски песни -хахахаха.......ХАХАХАХА....
други резултати интересни резултати:
чорапогащи порно,
Болки в крайниците,
And I don't know what to do,
голи емота,
elearwing (виж,L,търсят теб,а какво намират...)
коня на Зоро,
няма да ходя на училище,
porno,
porno с девствени момичета,
porno картинки,
porno + rape,
правене на мускули на фотошоп,
празнене във вагина,
убида към жените,
fuck the doctor,
бирички,
съблечи маце,
бой с кучета,
раздвоение на личността
Просто нямам какво да коментирам.
Много много не съм го гледал,но това,което много ми направи впечатление беше статистиката която води,за ключови думи,по които е намиран блога ми от гуугъл. Резултатите....бяха втрещяващи.
Ето някои от тях,с кратък коментар:
1.nikosuke
Ето тука бях втф,кой ще търси този мой стар nickname,а не д-р АЛУ да речем. Ама се оказва че е наистина търсено....хмм.... някой може би търси подронваща инфромация за мен в интернет. Хахаха,стига му само да погледне някои по-стари мои постове и е готов...
2.Емота
мда,лол. Може би някакви хейтъри (като мен) издирват рандом наредби за емо фагътс,а може би някакви 13 годишни емо-wannabe се опитват да станат по-емо,като четат емо неща из нета. Fuck emo. (особенно емо мадамите,тях ги fuck a lot.)
3.Форум РПГ
Това ме подсеща за един мой пост....който за съжаление се оказва истина. РПГ-тата твърде често са по-добре от RL
4.Еротичен разказ
хахаха,сетих се как преди време се дърпах да напиша,независимо,че Chill ме юркаше да го напаравя. В крайна сметка написах Death note разказче за по-възрастни хъхъ,ама какво да кажа,тя ме подкупи с банички!
5.Бондидж
хахаха,хей! много перверзници се спотайват! Wickeda - О,любима,ела,завържи ме! -поздрав за.... хахахха
6.Д-р АЛУ -фрапиращо,но явно аз съм по-популярен от моето алтер его. И все пак и той е представлявал предмет на масивен интерес. Всъщност.... Той е чак на 6-то място,тъй като фигурира няколко пъти под различни форми,като dr alu ,D-r ALU, д-р АЛУ, др. АЛУ и прочие.
7.Хапчета за ерекция - Не знам защо,имам чувството че това има нещо общо с Шефа и някаква реклама която става тайно.
8.Девственици - Хората принципно четат фантастика. Търсят да се докоснат до нещо,което не съществува,нещо красиво. Деца,не забравяйте,фантастиката си е фантастика,такива момичета няма.
9. Как да си хванеш гадже? -хората искат съвети - за любов,за секс... и както винаги съм казвал,кой по-добре да им ги даде от човек, който въобще не разбира от това.
10. Масажиращ колан - Уат тех хел? Никога не съм писал за подобни неща,интересно защо ги препраща към мен.... но както и да го гледам,изглежда перверзно.
11.Курва - ох..... хора които си търсят,както и такива,които са отчаяни от тях и ги мразят. Защо толкова огромна част от момичетата са такива? Имам предвид,манталитета им,курви също могат и да са мъже,за съжаление. Няма да говоря повече,че ми се повръща от това....
12.In Flames - Някой изненадан? Аз не....
13. Hellsing - same here....
14.Фистинг - Holy shit O_O
15. Как да се храним правилно - хахахаха,good old times...ранните д-р АЛУ постове.
16. ЕГ Иван Вазов -FAIL!
17. Anders Friden - Батко Андерс шампиоооон,шампиооон,шампиооооООооон!!
18.Секс насрани - две привидно неправилно съчитани думи...грозно...
19.Как ебах баба - Holy Crap! Никога не съм писал за геронтофилия >_<
20.Имена на коледарски песни -хахахаха.......ХАХАХАХА....
други резултати интересни резултати:
чорапогащи порно,
Болки в крайниците,
And I don't know what to do,
голи емота,
elearwing (виж,L,търсят теб,а какво намират...)
коня на Зоро,
няма да ходя на училище,
porno,
porno с девствени момичета,
porno картинки,
porno + rape,
правене на мускули на фотошоп,
празнене във вагина,
убида към жените,
fuck the doctor,
бирички,
съблечи маце,
бой с кучета,
раздвоение на личността
Просто нямам какво да коментирам.
05 януари 2009, понеделник
Забвение
Ок,ок,рядко правя 2 превода в толкова кратък интервал от време,ама тази песен е просто too good и не мога да се сдържа. От 3 дни съм се забил Dark Tranquillity,а Lethe официално ми стана любимото ми тяхно парче. Страшно силно е,с вцепеняващ текст,който ми остана трайно в съзнанието. Не знам дали ще стане сполучлив превод,ама ще се постарая. (ама вижте и оригинала де,едва ли превода ще може да придаде нюансите така добре)
Виждате ли как пламенно може човек да пее за отрова?
Забвение
Дай ми да пия
от течността която разгражда.
Помажи ме със сладкия балсам и благословия
на забравата,
празен и силен,
забвение,
ох,забвение.
Прегърни ме силно,разкрий ми звездите,
докато аз пресичам през небосклона,
докато бързам в нощта,
Защото ти си моят нож и моето въже...
ти си моята...
ти си моята забрава.
ти си моята собствена...
В потоци от кобалт ти бушуваш из сърцето ми,
за да разкъсаш и изстръгнеш горящите спомени.
Препускаш из артерийте,с прорязваща болка,
с твоите грабливи пръсти,за да ме убиеш отново и отново.
В потоци от кобалт ти бушуваш из сърцето ми,
за да разкъсаш и изстръгнеш горящите спомени.
Препускаш из артерийте,с прорязваща болка,
с твоите грабливи пръсти,за да ме убиеш отново и отново...
и отново!....и отново!.....и отново!!!!
Открадни ме,превземи ме,навлез в мен отново...
и отново...и отново....и отново....!!!
Защото аз изгарям и треперя
с всяко движение на....
Така,че пречистен от твоя поток,
ето ме - подновен и подсилен,
под ласките на сладкия балсам и благословия,
на забравата,празен и силен
Забвение
Прегърни ме силно,мой единствен приятел и водач,
докато се изцеждам между пръстите ти,
и се давя в любовта ти,
защото ти си живота,който аз мразя
ти си моята
ти си моята
Свлечи ме на земята,в страстни въздишки,
с океана над мен
и пламъците в очите ми.
И дай ми живот,поносим за живеене
отведи ме далеч...
отведи ме далеч...
......от живота,който мразя!!!
Виждате ли как пламенно може човек да пее за отрова?
Забвение
Дай ми да пия
от течността която разгражда.
Помажи ме със сладкия балсам и благословия
на забравата,
празен и силен,
забвение,
ох,забвение.
Прегърни ме силно,разкрий ми звездите,
докато аз пресичам през небосклона,
докато бързам в нощта,
Защото ти си моят нож и моето въже...
ти си моята...
ти си моята забрава.
ти си моята собствена...
В потоци от кобалт ти бушуваш из сърцето ми,
за да разкъсаш и изстръгнеш горящите спомени.
Препускаш из артерийте,с прорязваща болка,
с твоите грабливи пръсти,за да ме убиеш отново и отново.
В потоци от кобалт ти бушуваш из сърцето ми,
за да разкъсаш и изстръгнеш горящите спомени.
Препускаш из артерийте,с прорязваща болка,
с твоите грабливи пръсти,за да ме убиеш отново и отново...
и отново!....и отново!.....и отново!!!!
Открадни ме,превземи ме,навлез в мен отново...
и отново...и отново....и отново....!!!
Защото аз изгарям и треперя
с всяко движение на....
Така,че пречистен от твоя поток,
ето ме - подновен и подсилен,
под ласките на сладкия балсам и благословия,
на забравата,празен и силен
Забвение
Прегърни ме силно,мой единствен приятел и водач,
докато се изцеждам между пръстите ти,
и се давя в любовта ти,
защото ти си живота,който аз мразя
ти си моята
ти си моята
Свлечи ме на земята,в страстни въздишки,
с океана над мен
и пламъците в очите ми.
И дай ми живот,поносим за живеене
отведи ме далеч...
отведи ме далеч...
......от живота,който мразя!!!
02 януари 2009, петък
Решението на народа
Резултати от гласуването:
80% - 34 гласа - за Д-р АЛУ
19% - 8 гласа - против Д-р АЛУ (при това Мълдър е гласувал 3 пъти)
Както написа Никея,Глас народен,глас Божи.
Народът реши че Доктора ще живее.
Ще използвам този пост също така за да честитя новата година на всички. Нека бъда лаконичен. Надявам се сте си изкарали добре,макар и да подозирам че за много от вас е било fail,някои са умряли от скука,други са се натровили с етанол,трети новата година им го е начукала още с идването.
При все тая,това е ден като ден,с нищо по-различно. Не би трябвало особенно много да ви пука.
80% - 34 гласа - за Д-р АЛУ
19% - 8 гласа - против Д-р АЛУ (при това Мълдър е гласувал 3 пъти)
Както написа Никея,Глас народен,глас Божи.
Народът реши че Доктора ще живее.
Ще използвам този пост също така за да честитя новата година на всички. Нека бъда лаконичен. Надявам се сте си изкарали добре,макар и да подозирам че за много от вас е било fail,някои са умряли от скука,други са се натровили с етанол,трети новата година им го е начукала още с идването.
При все тая,това е ден като ден,с нищо по-различно. Не би трябвало особенно много да ви пука.
01 януари 2009, четвъртък
Цитати някой си там vol.
Не буквален превод. Разтълкувани според мен. Безкрайно лични,всяка една дума.
Докарах се до много лошо състояние..... Не съм бил толкова зле от много отдавна. И вместо да крещя безшумно и да удрям стени,просто ще напиша това,за да се изразя.
Прозрачен (In Flames-Transparent)
Погълни всичката вулгарност и мръсотия,
Склони "ужасния и грозния" в теб да те послуша,
Под всеки камък хвърлен по теб,
ще намериш изкупление.
Свободата е да можеш да поемеш в която посока поискаш.
Затова,поеми неясния път.
С единия крак стъпил в неизвестност,
с десет стъпки напред.
Построи своята собствена стълба -
и Не лъжи себе си!!!!!
Тежки тайни оставени над гроба,
каквито сам човек не може да запази.
Толкова си самоунищожителен....
Прекарай повече време с пречупените,
виж какво ще излезе от грешките им.
Знаеш че си изгубил,когато се чувстваш прозрачен.
Стани едно с вятъра,винаги променящ се.
Продължавай да се бориш в хватката на живота.
Нека това е твоя приоритет!
С единия крак в неизвестното
С десет стъпки напред.
Построй собствената си стълба,
и НЕ смей да лъжеш себе си!!!!
Знаеш че си изгубил.....знаеш че си изгубил.
ЗНАЕШ ЧЕ СИ ИЗГУБИЛ!!!!!!!!!
...... щом се чувстваш прозрачен.
--------------------------------------------------------------------------------------
Система (In Flames-system)
Не мога да се съсредоточа,затова губя контрол.
Стремя се,спъвам се и падам.
На нашата адаптация не можем да разчитаме.
Твоят свят не ме превлича.
Това е края,виждаш ли?
В мен не остана повече истина....
....а пък все едно ти я заслужаваш.
Ти си ми враг.
Не мога да игнорирам начина по който ме раздираш,
мразя когато трошиш мислите ми в стената.
Трябва да се събудя и да заема позиция!
Отчаянито ми насилва поредната грешка...
Отново разчитам....
Знам кой е виновен.
Живота ми е напразен.
А кой е казал че не съм луд?
Следвай инстинкта си,обикновенно те връща в къщи.
Не позволявай на тези думи да те срутят.
Виждаш ме увиснал в края на въжето
Казвам ти...
Бавно тръгвам,
а чакането изглежда свърши,
единственото което знам е,че живота ми
е напълно пропилян........за теб.
Аз обвинявам и бягам,тъжно,но твърде често.
Изкарвам дните си без чужда симпатия.
Наистина се опитвам,но явно ми липсва фокус.
Превръщам се в далечен спомен.
Това което някога беше е бързо забравено.
Всичко е насъбрано в мен.
Изтрий всякаква прилика между нас,
аз усещам задоволството си.
Бавно тръгвам,
а чакането изглежда свърши,
Единственото което знам е,че живота ми
се превърна в такъв провал....
-------------------------------------------------------------------------
Свободно падане (In Flames-Free fall)
Огледало,огледало...
до къде ще стигна?
Независимо основата под краката ми,
аз падам.
О,мое сладко отражение,ще запазиш ли място за мен?
На къде съм се запътил?
Ще ми намериш ли обежище?
Защото съм наказан,
не мога ли да се разкая?
Майко природа,аз съм в твоите ръце,
чакам те да ме насочиш.
И не крий истаната от мен!
Това е свободно падане!
Това е свободно падане!
Никога не съм могъл разбера
времето,мястото и кой съм аз.
Покажи ми начин да остана жив,
все едно живея в лъжа.
Татко време,всеки път когато се спра за да насладя на момента,
ти си там за да ми кажеш,че вече съм закъснял.
Не крий истината от мен!
Това е свободно падане!
Никога не могъл да разбера
времето,мястото и кой съм аз.
Покажи ми начин да остана жив,
все едно живея в лъжа.
Докарах се до много лошо състояние..... Не съм бил толкова зле от много отдавна. И вместо да крещя безшумно и да удрям стени,просто ще напиша това,за да се изразя.
Прозрачен (In Flames-Transparent)
Погълни всичката вулгарност и мръсотия,
Склони "ужасния и грозния" в теб да те послуша,
Под всеки камък хвърлен по теб,
ще намериш изкупление.
Свободата е да можеш да поемеш в която посока поискаш.
Затова,поеми неясния път.
С единия крак стъпил в неизвестност,
с десет стъпки напред.
Построи своята собствена стълба -
и Не лъжи себе си!!!!!
Тежки тайни оставени над гроба,
каквито сам човек не може да запази.
Толкова си самоунищожителен....
Прекарай повече време с пречупените,
виж какво ще излезе от грешките им.
Знаеш че си изгубил,когато се чувстваш прозрачен.
Стани едно с вятъра,винаги променящ се.
Продължавай да се бориш в хватката на живота.
Нека това е твоя приоритет!
С единия крак в неизвестното
С десет стъпки напред.
Построй собствената си стълба,
и НЕ смей да лъжеш себе си!!!!
Знаеш че си изгубил.....знаеш че си изгубил.
ЗНАЕШ ЧЕ СИ ИЗГУБИЛ!!!!!!!!!
...... щом се чувстваш прозрачен.
--------------------------------------------------------------------------------------
Система (In Flames-system)
Не мога да се съсредоточа,затова губя контрол.
Стремя се,спъвам се и падам.
На нашата адаптация не можем да разчитаме.
Твоят свят не ме превлича.
Това е края,виждаш ли?
В мен не остана повече истина....
....а пък все едно ти я заслужаваш.
Ти си ми враг.
Не мога да игнорирам начина по който ме раздираш,
мразя когато трошиш мислите ми в стената.
Трябва да се събудя и да заема позиция!
Отчаянито ми насилва поредната грешка...
Отново разчитам....
Знам кой е виновен.
Живота ми е напразен.
А кой е казал че не съм луд?
Следвай инстинкта си,обикновенно те връща в къщи.
Не позволявай на тези думи да те срутят.
Виждаш ме увиснал в края на въжето
Казвам ти...
Бавно тръгвам,
а чакането изглежда свърши,
единственото което знам е,че живота ми
е напълно пропилян........за теб.
Аз обвинявам и бягам,тъжно,но твърде често.
Изкарвам дните си без чужда симпатия.
Наистина се опитвам,но явно ми липсва фокус.
Превръщам се в далечен спомен.
Това което някога беше е бързо забравено.
Всичко е насъбрано в мен.
Изтрий всякаква прилика между нас,
аз усещам задоволството си.
Бавно тръгвам,
а чакането изглежда свърши,
Единственото което знам е,че живота ми
се превърна в такъв провал....
-------------------------------------------------------------------------
Свободно падане (In Flames-Free fall)
Огледало,огледало...
до къде ще стигна?
Независимо основата под краката ми,
аз падам.
О,мое сладко отражение,ще запазиш ли място за мен?
На къде съм се запътил?
Ще ми намериш ли обежище?
Защото съм наказан,
не мога ли да се разкая?
Майко природа,аз съм в твоите ръце,
чакам те да ме насочиш.
И не крий истаната от мен!
Това е свободно падане!
Това е свободно падане!
Никога не съм могъл разбера
времето,мястото и кой съм аз.
Покажи ми начин да остана жив,
все едно живея в лъжа.
Татко време,всеки път когато се спра за да насладя на момента,
ти си там за да ми кажеш,че вече съм закъснял.
Не крий истината от мен!
Това е свободно падане!
Никога не могъл да разбера
времето,мястото и кой съм аз.
Покажи ми начин да остана жив,
все едно живея в лъжа.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
