Те са много

Поетът тихичко реве,
бил играчка в чуждите ръце.
С детска зла игривост,и без капчица свенливост,
тя чупи си по малко от гноящото сърце.
А Музикантът нашия Поет,с ноти пресъздава му портрет,
жлъч събрал е за петтима,с гриф му издига гилотина,
нежно му прошепва "ти къде си?",
а Той днес на струните си се обеси.
Под своите братя глуповати,
Мъдреца пише своите постулати.
Глупост след глупост ги реди,
плюе в хорските очи и после нагло вика им "нали??"
Но затова камъкът лети-
за да разбива умните глави,защото нечии усти
не знаят думата "млъкни".
Над всички тези кретинизми,
стои доктора със своите цинизми,
смее им се от високо,гърлено и пронизително дълбоко.
Да ги погледна ясно ме е страх,
защото знам,те са фигури за шах.
Ще счупя проклетата дъска!
И ето - разбих моята глава в отсрещната стена.
Сега съм сам.