1 ден до концерта

Един ден до концерта на In Flames.
Не,не ме ебе какво сте очаквали от сетлиста. Не ми пука и за любимите песни останали извън него. Още по-малко ме интересува,че залата е на кънда-мънда дивия. Не ме засяга организацията за отиване. Все тая какво ще правим след концерта.
Това,което е наистина важно е,че IN FLAMES ще свирят. Както каза,Prodigyfied,това е кулминация на моята мания,тъй като,за никой мой приятел,познат,или такъв,който е чел нещичко поне тук не е тайна,че те за мен са като болест.
Питал съм много хора - да ви се е случвало да попаднете на група,която да пасва на 200% с това,което сте вие? Всяка дума в текст - извадена от устата ви. Всяка нотка - изтръгната от същността ви,всеки удар - от последователността на ритъма на собственото ви тяло. Повечето отговарят положително и казват някакво тяхно временно увлечение. Има и други,които могат да ме разберат. Знаят какво става в стомаха всеки път,когато засвири познат риф. Усещали са онази напрегната наслада от нахлуващата кръв в главата и жадното желание за още. Екстаз. Нирвана.
Стоиш сам,оцветен в сумрака на процеждащия се през щорите залез. Музиката изпълва стаята. Тя е във въздуха които дишаш,между клетките на кожата ти и по-навътре. Разбиваща тъпанчетата ти,палеща искри в очите ти,изгаряща устата ти. Толкова си обзет напълно,че губиш представа за себе си. Иде ти да крещиш. И го правиш.
Няма да тръгна да ви обяснявам какво значи музиката на тази банда за мен. Мисля,че ви стига един бърз оглед за да се уверите сами. Тук моите слова ме предават и отказват да се подредят в пищната картина,която виждам в ума си.
Нека ви уверя в друго - в неделя аз ще си пробия път измежду огромната тълпа,ако трябва ще чакам с часове преди това и ще изтърпя куп неудобства. Но ако сте там и се огледате най-отпред,в предно дясната част до оградата,между Anders и Bjorn ще видите младежа с дълга коса,изкривена гримаса от удоволствие и ръце във въздуха,чийто издран до края глас става част от всеобщия грохот на публиката.
Защото аз вярвам в шибаните Пламъци!