Изповед

Прости ми,Отче,аз съгреших.
Не намирам ни дума,ни проза, ни стих,
А и да можех да кажа - не бих.
Всеки мост назад изгорих.

Продай ми прошка - злато за кръв!
Мъстта справедлива с пари да изкупя.
Този грях не е последен,а пръв
и броя им тепърва предстои да изгубя.

Нека фалшивото ми покаяние,
ме спаси от небесно порицание,
и в замяна на малкото ми състояние,
да си купя от "божието" състрадание.

Поклон до земятя пред свода небесен!
Смирено целувам нозете ти мръсни.
На теб,свещеннико,слушащ отнесен,
моите молитви и страдания късни.

На тези като теб е царството господне,
праведни,мили, богати и тлъсти.
Ако не сте вие,на нас няма кой да помогне,
само пред вас беднякът усърдно се кръсти.

Доиде и моя ред - ще наведа глава,
кръст разсеян ще направя.
Ще кажа пулвинчато "отче наш"
но до средата-че и забравих края.

А ти чуй греха ми единствен:
-Разкайвам се,Боже,че ви повярвах.