Ето ме отново,пишейки нескопосан превод (мда,не е буквален,някои неща са леко изменени,агейн) на разни текстове,които са ме жегнали страшно много. Винаги съм казвал,че все едно Ин Флеймс пишат по моя поръчка лириките си. Може би е глупаво да се вглъбявам толкова,но какво да направя,наистина приемам долните преводи много навътре. И пак повтарям,както предните пъти-да,знам че е лейм,ама имам нужда да ги напиша тия неща. За мен самия. Feel free to skip it.
Сателити и астронавти
От деня на моето заминаване,
аз се препъвам в хода на реалността.
Свиря своята синфония наобратно,
опитвайки са да достигна онзи специален път.
Прояви нежност към сълзата в това око,
самотни ръце,отново с откъснати крила.
Купи ми разходка до луната,
за да мога да се присмея над грешките си.
Знаеш ли,от тук мога да видя Края.
От тази переспектива изглежда толкова глупаво....
Сателити и астронафти,кажи ми че предстоят по-велики неща...
Накарай ме да се чувствам като мъж,
самотния плач от дълбините на ада.
(Аз-каква ирония-Аз обещавам, ще бъда разумен,
така че,моля те,моля те,допусни ме до твоето обежище пак)
Крия се,от както ми каза "НИКОГА"
Върни обратно вчерашния ден, трябва да израстна.
Открадни моята маска и ме накарай да си платя.
Нуждая се от нова кожа,побърквам се.....
*****
Колония
В твоя свят,деня не е заплаха.
В моя свят светлина не съществува.
"Генетично по-висша клетка",контролирана
от неизвестните и непоносимите.
Радикално нова форма на пластмаса и ярост,
биологично оптимизирана,
но със бесен пулс.
В твоя свят,ти ме приемаш за достоен.
В моя свят,аз захвърлям живота си.
Виртуален магазин за наркотици,обитаван
от неизвестните и непоносимите.
Машина,плът и кръв,
в интимна връзка.
Новият-подобрен-
по-ефективен от всички останали...
А когато вече не можем да плачем
и реалността е разкъсана на парченца,
тогава е лесно да забравим,
че вината е на всички нас.
В твоя свят,нощта не е заплаха,
Но в моя свят мрака се превръща във видение на ада,
под властта на неизвестните и непоносимите.
******
Насилствено съществуване
Ще те взема на обиколка,
като съсобственик на моята болка!
Нашите идеални се сблъскват,
насилствено съжителство!
И днес се борих със света,
отложих моето раждане.
Препъваме се напред по пътя,
но сме обречени да умрем сами.
БОЛКА! - Днес ще продам душата си
БОЛКА! - Имам нужда поне от малко симпатия
И цитат навлезе в съзнанието ми:
"Под лъчите на слънцето,слънцето е мое!"
Безжалостен странник,
затвори очи и наведи глава.
Гротескни мисли,подредени в линия.
Хвърли крилата ми в огненото слънце.
Усмивка,опъната над стари дървета.
Вечна тъга под маската на шут - БОЛКА!
Не наранявай дори муха,те всички пеят.
Всеки от нас е част от голямото представление.
Разпространи,зарази,унищожи,прогресирай,
визуализирай,вдишай,преструвай се ,забий нож в гърба!
Хайде да те взема на обиколка,
като съсобственик на моята БОЛКА!
Днес ще продам душата си......
*********
Нищо на квадрат
(to my sweat alter ego)
За всичките пъти в който ме остави
със замъглена глава и отслабнал от мъглата -
порежи моята гордост,достатъчно че да ти простя.
Ще се примиря,
и ще бъда пак Нищо на квадрат.
Изглежда загубих правилната посока,
нямам сили да пропусна това да се изпълзне.
Нямам желание за брега,
просто ме остави тук засега...
Ще прекарам малко ценно време с моя личен демон!
Той ми каза : "Харесва ми как се бориш,но знаеш че аз ще победя!!"
ТАКА ли искам да прекарам дните си?!?!
В сянка,в страх за моята утопия?
Опитвайки се да намеря някакво спокойстве,за да го смачкам!
Признавам,това са ми греховете и заради тях ще затъна.
Никога не съм разбирал,но все пак съм приемал,
всички слабости,които съм срещал.
Ти ми даде къде да се скрия и изхвърли ключа.
Давиш ме,за да ме видиш как потъвам.
Ще прекарам малко ценно време с моя личен демон!
Той ми каза : "Харесва ми как се бориш,но знаеш че аз ще победя!!"
Ще прекарам малко ценно време с моята усмивка на заем,
И нека душата ми е заместена с друга, разпори ме и ме ИЗТРИЙ!
23 август 2008, събота
22 август 2008, петък
In the coldness of the lingering heat, a soul of stone cries,
with the dawn of a new day,a ray of hope dies,
the merciful illness took away his eyes,
but now he has to learn how to read between the lies.
with the dawn of a new day,a ray of hope dies,
the merciful illness took away his eyes,
but now he has to learn how to read between the lies.
категоризирайте ТОВА
Знаете ли к'во много мразя? Разни безобразно нагли и нахакани 40 годишни фусти,останали стари моми,щото навремето са били квартални курви,след което никой не е искал да ги вземе, да обясняват в разни плоски феминистични списания с огромни подробности какви ли били мъжете. Или пък някакви си извъдили се 13 годишни пикли,които само се чудят как да се почешат отдолу, да ни категоризират в групи и класове. По еди кой си начин можело да разпознаеш че един мъж е буен,значи става само за ебане,по друг си нафантазиран начин,можело да разбереш че друг е свит,значи можеш да го вържеш и манипулираш.
Може би първо трябва да се насоча към корена на проблема - сърби ги и са на сухо. Няма кой да ги разпори като с касапски нож дебела свиня по Коледа. И щото е много по-лесно да се винят другите,от колкото да приемат факта,че са сами ИЗЦЯЛО по тяхна вина. Като нас. И хайде изведнъж всички мъже са задници,задръстеняци,простаци или женени. Имам чувството че не съдят единствено гейовете,може би е вид изкривена солидарност. Разбира се,тя е сама,защото напарфюмирания изрусен педьо дето харесва се заглеждал само по големите цици на другите момичета,а не ценял колко готЯна била тя,но това няма нищо общо с приличащия ѝ на смеска между въздушна възглавница и киримида са триене на крака целолитен гъз, заемащ половината тротоар. Както и накърненото и самочувствие се дължи напълно на неговата неспособност да види красотата и нежността ѝ и не можели да разговарят,а не на това че е толко' безмозъчно парче с което други теми освен маникюр и коя отдадена съседка кръшнала съвсем случайно,почти без да иска, с градинаря тая седмица.
Читателките или слушателките,с кимащи глави и кравешки очи и интелект възприемат и попиват цялата тази помия. Смилат я,преживят я,точно като гореспоменатите животни,после заключават - защо да си играят те да стават по-добри,нека да натякват на мъжете че са зле,да ги променят тях както им е удобно,като потупване по пухената възглавница,за да я оформят идеално да пасва със 180 килограмовото им седалище. Приемайки тази форма на отношение,някои мъжки субекти се поддават на контрол и моделиране от женска страна. Все пак,отчаянието,самотата и нуждата от съвокупление взема връх в определен момент. А на тези които не им провърви, продължашат да следват по същия мозъкопромит ритъм,некомпетентните съвети на некадърните драскачки. Мъжете харесвали когато това....ама не трябвало онова....ама дръжте се така...ама правете се на еди какви си...използвайте еди какво си...
Аз ще ви кажа пък к'во не харесвам! Не харесвам тоя престорен фарс,не харесвам фалшивите игрички,нагласените съвпадения,насилените усмивки,презирам безочието ви. Сляпи,глухи и невъзприемчиши! Елате ме характеризирайте,курви смотани! Елате и ми кажете какво точно харесвам и какво искам,после ми го поднесете кайшка опакована в целофанче за да си я сложа. Ама тогава ви ставам безинтересен,нали? Дайте тази информация на заинтересованите,те ще ви повярват. Щото вие всичко разбирате,и "всички мъже са еднакви,всички са прасета". Жените ще прочетат и ще се съгласят.
Така че,категоризирайте ме,мама ви да еба,кажете ми точно кой тип съм!
Д-р АЛУ сайнин' офф.
Може би първо трябва да се насоча към корена на проблема - сърби ги и са на сухо. Няма кой да ги разпори като с касапски нож дебела свиня по Коледа. И щото е много по-лесно да се винят другите,от колкото да приемат факта,че са сами ИЗЦЯЛО по тяхна вина. Като нас. И хайде изведнъж всички мъже са задници,задръстеняци,простаци или женени. Имам чувството че не съдят единствено гейовете,може би е вид изкривена солидарност. Разбира се,тя е сама,защото напарфюмирания изрусен педьо дето харесва се заглеждал само по големите цици на другите момичета,а не ценял колко готЯна била тя,но това няма нищо общо с приличащия ѝ на смеска между въздушна възглавница и киримида са триене на крака целолитен гъз, заемащ половината тротоар. Както и накърненото и самочувствие се дължи напълно на неговата неспособност да види красотата и нежността ѝ и не можели да разговарят,а не на това че е толко' безмозъчно парче с което други теми освен маникюр и коя отдадена съседка кръшнала съвсем случайно,почти без да иска, с градинаря тая седмица.
Читателките или слушателките,с кимащи глави и кравешки очи и интелект възприемат и попиват цялата тази помия. Смилат я,преживят я,точно като гореспоменатите животни,после заключават - защо да си играят те да стават по-добри,нека да натякват на мъжете че са зле,да ги променят тях както им е удобно,като потупване по пухената възглавница,за да я оформят идеално да пасва със 180 килограмовото им седалище. Приемайки тази форма на отношение,някои мъжки субекти се поддават на контрол и моделиране от женска страна. Все пак,отчаянието,самотата и нуждата от съвокупление взема връх в определен момент. А на тези които не им провърви, продължашат да следват по същия мозъкопромит ритъм,некомпетентните съвети на некадърните драскачки. Мъжете харесвали когато това....ама не трябвало онова....ама дръжте се така...ама правете се на еди какви си...използвайте еди какво си...
Аз ще ви кажа пък к'во не харесвам! Не харесвам тоя престорен фарс,не харесвам фалшивите игрички,нагласените съвпадения,насилените усмивки,презирам безочието ви. Сляпи,глухи и невъзприемчиши! Елате ме характеризирайте,курви смотани! Елате и ми кажете какво точно харесвам и какво искам,после ми го поднесете кайшка опакована в целофанче за да си я сложа. Ама тогава ви ставам безинтересен,нали? Дайте тази информация на заинтересованите,те ще ви повярват. Щото вие всичко разбирате,и "всички мъже са еднакви,всички са прасета". Жените ще прочетат и ще се съгласят.
Така че,категоризирайте ме,мама ви да еба,кажете ми точно кой тип съм!
Д-р АЛУ сайнин' офф.
18 август 2008, понеделник
Без тема
Мда,този пост няма заглавие. Ако погледнете назад в хронологията,ще видите че има и други подобни,в които просто пиша за това,което става около мене. (от части). И нека поясня,не всичките ми постове са лични,подяволите,като видите стихотворение,разказче или дори Д-р АЛУ рубрика,това не значи че има лично отношение с ежедневието ми (с някои изключения)
Та,така,може да се каже че занимаряването на блога в последните 3 седмици е нещо като импровизирана ваканция. Малко съм изцеден от изпитите,които отминаха,та не си давам зор относно писането,или пък пешомен,който макар и бавноизлизащ си ми е сериозен проект,който възнамерявам да си продължа за напред.
В момента съм в Чирпан,в моята стая,с изтегнати крака върху едни пакети брашно,които преместихме и пиша на лаптопа. Довършвам една кофичка кисело мляко и се чудя дали да не се навлеча с още дрехи,че ми е хладно. Хмм....като се замисля,това ми е май най-приятния престой в този град от години насам. Тук съм за да свърша малко ремонтна дейност,тъй като баба и дядо не са първа младост,а майка ми е нон стоп на работа,така че предимно на мен се пада честта. И честно,много ми е приятно. Хората са прави,когато са казали че психическото натоварване се разтоварва лесно с физическо. И ето-аз лакирам врати,боядисвам мебели,лепя корнизи,правя почистване и сумати други неща.Не че е нещо кой знае какво,но ми идва добре. Успях да си върна съня,впрочем. Даже спя повече от нормалното. Последните 3 дена не съм пил кола (добре де,пих,но ако е до 1/2 литър на ден не се брои!) и А! Чудо! не мога да спра да спя. Даже днеска се бях изпънал на пода докато гледах баскетболен мач между Русия и Аржентина и малко преди края съм го откъртил,направо на килима и то в някаква адски странна поза,и те така 2 часа. Напоследъм имах някои хубави емоции,двама приятели от чирпан ги приеха в пловдив,видях се с Иво и т.н. Абе,за сефте,тука не ми е скучно. (да чукна на дърво) Дидо ме изкарва вечерно време и ме замъква с неговата компания,запозна ме с интересни момичета и свестни типове,беше забавно.
А,та не съм казал още за лаптопа. Мда,теоретично,той е на майка ми,но практически е мой. машината е Дел с 250 гб хард,двуядрен интел процесор 2,2 гхз,2 гигабайта рам И windows vista. Сигурно последното ви изненада,мда. Всъщност,ако не ползваш компа за друго освен нет,музика,чат и филми,никак не е зле,даже е доста излъскана и зализана вистата,НО трябша да имаш много рам,иначе е зле....но в моя случей,това не е проблем. Аз от своя страна също ще си взема лаптоп,но към октомври някаде. Парите ги имам отдавна,просто преди това много съм се навил да си взема електрическа китара. Иначе,с китарата доста напреднах,макар и онзи ден да брах кахъри като се прибрах в пловдив,тъй като не бях свирил 2-3 седмици и имах да наваксвам,но за 2 дена влезнах в форма. Вече свиря доста спокойно акустичната част на Come Clarity,а също така и Evil in the closet и двата и рифа,доста гладко при това. Единствено бриджовете не съм и научил,но нямах време,като се прибера ще попълня пропуска.
И тъй като напоследък хич не ми е до нареждане (това е само временно,повярвайте ми),д-р АЛУ отново остана занимарен. Все тая.
Относно музиката,разнообразявам. Освен типичния за мен мелодет (предимно Флеймс,Дарк транкуилити,сойлуърк) разнообразявам малко с дарк-готик атмосфера,т.е. Anathema,Opeth,Katatonia.
бла бла бла бла бла бла бла...... в мислите ми се въртят някои неща,опитвам се да взема някои решения,но като цяло,всичко е спокойно,поне за сега.
И винаги има много повече,от това кеото се вижда на повърхността. Това е правило константа.
Аре стига с глупостите
Та,така,може да се каже че занимаряването на блога в последните 3 седмици е нещо като импровизирана ваканция. Малко съм изцеден от изпитите,които отминаха,та не си давам зор относно писането,или пък пешомен,който макар и бавноизлизащ си ми е сериозен проект,който възнамерявам да си продължа за напред.
В момента съм в Чирпан,в моята стая,с изтегнати крака върху едни пакети брашно,които преместихме и пиша на лаптопа. Довършвам една кофичка кисело мляко и се чудя дали да не се навлеча с още дрехи,че ми е хладно. Хмм....като се замисля,това ми е май най-приятния престой в този град от години насам. Тук съм за да свърша малко ремонтна дейност,тъй като баба и дядо не са първа младост,а майка ми е нон стоп на работа,така че предимно на мен се пада честта. И честно,много ми е приятно. Хората са прави,когато са казали че психическото натоварване се разтоварва лесно с физическо. И ето-аз лакирам врати,боядисвам мебели,лепя корнизи,правя почистване и сумати други неща.Не че е нещо кой знае какво,но ми идва добре. Успях да си върна съня,впрочем. Даже спя повече от нормалното. Последните 3 дена не съм пил кола (добре де,пих,но ако е до 1/2 литър на ден не се брои!) и А! Чудо! не мога да спра да спя. Даже днеска се бях изпънал на пода докато гледах баскетболен мач между Русия и Аржентина и малко преди края съм го откъртил,направо на килима и то в някаква адски странна поза,и те така 2 часа. Напоследъм имах някои хубави емоции,двама приятели от чирпан ги приеха в пловдив,видях се с Иво и т.н. Абе,за сефте,тука не ми е скучно. (да чукна на дърво) Дидо ме изкарва вечерно време и ме замъква с неговата компания,запозна ме с интересни момичета и свестни типове,беше забавно.
А,та не съм казал още за лаптопа. Мда,теоретично,той е на майка ми,но практически е мой. машината е Дел с 250 гб хард,двуядрен интел процесор 2,2 гхз,2 гигабайта рам И windows vista. Сигурно последното ви изненада,мда. Всъщност,ако не ползваш компа за друго освен нет,музика,чат и филми,никак не е зле,даже е доста излъскана и зализана вистата,НО трябша да имаш много рам,иначе е зле....но в моя случей,това не е проблем. Аз от своя страна също ще си взема лаптоп,но към октомври някаде. Парите ги имам отдавна,просто преди това много съм се навил да си взема електрическа китара. Иначе,с китарата доста напреднах,макар и онзи ден да брах кахъри като се прибрах в пловдив,тъй като не бях свирил 2-3 седмици и имах да наваксвам,но за 2 дена влезнах в форма. Вече свиря доста спокойно акустичната част на Come Clarity,а също така и Evil in the closet и двата и рифа,доста гладко при това. Единствено бриджовете не съм и научил,но нямах време,като се прибера ще попълня пропуска.
И тъй като напоследък хич не ми е до нареждане (това е само временно,повярвайте ми),д-р АЛУ отново остана занимарен. Все тая.
Относно музиката,разнообразявам. Освен типичния за мен мелодет (предимно Флеймс,Дарк транкуилити,сойлуърк) разнообразявам малко с дарк-готик атмосфера,т.е. Anathema,Opeth,Katatonia.
бла бла бла бла бла бла бла...... в мислите ми се въртят някои неща,опитвам се да взема някои решения,но като цяло,всичко е спокойно,поне за сега.
И винаги има много повече,от това кеото се вижда на повърхността. Това е правило константа.
Аре стига с глупостите
12 август 2008, вторник
Хапчета. Делириум. Ерекция.
четири стени описващи света,
но не могат да ограничат ума,
отчайващ и безкраен е глада,
хубаво е че ти все още ми говориш.
А колко малък е отвора,
към града и всички хора,
дори стеснен да ми е взора,
хубаво е да знаеш че все още има вън.
времето тук е без значение,
опростено всяко провинение,
дали във възход или в падение,
хубаво е че спрях да ги броя.
сивите стени-безкрайни,
всяко ъгълче със малки тайни,
а спомените са отмити.... в сънища.
хубаво е когато хапчетата са повече от храната.
И в безцветната кутия,
там най-ценното ще скрия,
парче от плат,цветно стъкълце,
стискам здраво в мойте ръце!
хубаво е че успях да те запазя.
шепот или вик,
минута или миг,
мога да усетя киселия аромат.
Само моя си!
Ти си робиня,
Ще те изкъпя и ще те полея с тиня!
Дали е нож или милувка?
Дали е смях или преструвка?
Дали е проста лудост...? Прегърни ме...
Хубаво е че ме накара да се смея.
Ще те разкъсам,ще те пречупя,ще лазиш в краката ми и ще те ритам докато молиш за още, ще ти дам щастието,за да ти го отнема в последния миг и да го държа пред очите ти,но далеч от ръцете ти. А ти ще се омилкваш и ще ме обичаш. И аз ще те обичам.
Лошо е че не съществуваш.
но не могат да ограничат ума,
отчайващ и безкраен е глада,
хубаво е че ти все още ми говориш.
А колко малък е отвора,
към града и всички хора,
дори стеснен да ми е взора,
хубаво е да знаеш че все още има вън.
времето тук е без значение,
опростено всяко провинение,
дали във възход или в падение,
хубаво е че спрях да ги броя.
сивите стени-безкрайни,
всяко ъгълче със малки тайни,
а спомените са отмити.... в сънища.
хубаво е когато хапчетата са повече от храната.
И в безцветната кутия,
там най-ценното ще скрия,
парче от плат,цветно стъкълце,
стискам здраво в мойте ръце!
хубаво е че успях да те запазя.
шепот или вик,
минута или миг,
мога да усетя киселия аромат.
Само моя си!
Ти си робиня,
Ще те изкъпя и ще те полея с тиня!
Дали е нож или милувка?
Дали е смях или преструвка?
Дали е проста лудост...? Прегърни ме...
Хубаво е че ме накара да се смея.
Ще те разкъсам,ще те пречупя,ще лазиш в краката ми и ще те ритам докато молиш за още, ще ти дам щастието,за да ти го отнема в последния миг и да го държа пред очите ти,но далеч от ръцете ти. А ти ще се омилкваш и ще ме обичаш. И аз ще те обичам.
Лошо е че не съществуваш.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
