28 февруари 2008, четвъртък

Ти и аз


Ти и Аз?!

Странен диалог във самотата:

-Кой е там?

-Това съм аз.

-Ти?Не те познавам...

-А ти коя си?

-Аз?аз...не знам...

-Ще ти кажа,ти си тази която се усмихва плахо. Ти си тази която гледа тъй мило. Ти си тази която е тъй ранима. Ти си красивата бяла роза,чиито бодли ме раздират. Ти волната птичка, седяща в отворената ми длан. Ти си повея на топлия пролетен вятър. Ти си тази която се хвърля в обятията ми плачеща...

-А тогава кой си ти?

-Кой съм аз ли? Аз съм сянката която се плъзга след теб в тъмната алея Аз съм този който те гледа ненаситно. Аз съм този който е заровен най-дълбоко в мислите ти. Аз съм най-трепетния ти сън. Аз съм най-сладката ти болка. Аз съм кървавата кърпичка която гали отворените ти рани. Аз съм този който ти безнадеждно обичаш...

-Чакай,така и не разбрах кой си ти!

-Аз? Хех. Аз съм просто никой....

"яростно" търсене на "аз"

1.Аз съм бивш конформист.След време осъзнах че конформизма е за хората със слаб характер и неоформено "аз".
2.Аз окрепнах
3.Аз израстнах.
4."Аз".....къде е "Аз"?
5.Започнах да го търся.
6.Помислих че съм го намерил.Шибани илюзии.Шибани кучки.Шибан добър характер.Шибани използвачи.Шибани лицемери.Шибан идиот съм,а? Шибани сте и вие,лицемерите които все още сте около мене.Шибани сте в гъза от разгонен питбул.Ако не сте,стройте се в редичка мирно и си чакайте реда.Вие не сте педерасти.Вие сте зоофили.
7.Тъга.Защо? За чий? Както се казва в рекламата на Активия,онази еврейска издънка,съставена от вкиснато мляко и английска сол, "Казах си-Стига." А аз си казах "Ши иба". После ви казах - "Аз ти ка'ам".А после Мълдър ви каза "Той ви ка'а".
8.И защо да е тъжен човек? Живота си тече а тъгата остава безполезна капка дъжд в една безкрайна постиня. Премирението с нищо не е помогнало на никой.Виж,яростта е друго нещо.Хващай лопатата с 2 ръце и изрини пясъка около себе си,забивай и удряй толкова силно с тази лопата,че пустинята край теб да закърви.О,тя може да кърви.Кръвта и е нектар. Пий до насита.
9.А какво става когато няма "Аз"? Това не е нещо което си копуваш в магазина,не правят и доставки по домовете.Не знаеш как да постъпиш? Когато си без личност,без мнение,без позиция,всички започват да те мачкат и тъпчат.Ти се превръщаш в изцапаният с фикалий парцал,с който чистят войнишките тоалетни.
10.Боли,гори,разкъсва,нали? Приятелите те нараняват и използват,шефовете ти те експлоатират,изцеждайки потта ти в басейна на тяхното задоволство.Превръщаш се в коаката на обществото.Губиш се...
11.Когато агонията стане непоносима се ражда яростта.Всепоглъщаща,всеобхватна,изгаряща със страст.....толкова сладка,нали?
12.Мразя ви.Мразя шефа си,който е говедо със скъпи дрехи и автомобил.Отивам в офиса му,а той ме гледа с недоумение защо не се трудя като идиот,а вместо това го навестявам.Но той греши....подяволите,греши....ще ме уволни? Каната с вода се забива в лицето му,а парченцата стъкло раздират кожата.Крясъка не е от продиращата болка,а по-скоро от изненадата,как смея да сторя това.Стола се разбива в бюрото.Огромната цепеница,строшена преди моменти от бука заиграва в ръцете ми и с въодошевление натрошава скъпият компютър,снимката на семейството му,шкафа с модели с колички.А защо да не натроши и самия него? Ще започнем с носа,винаги съм искал да го видя "разкрасен"Хрощяла изпуква под тежестта. "МАЗЕН ЛИШЕЙ!" крещя с пълни дробове. Винаги е мислил че е нещо повече от мене. Е не е! Ще му отнема всичко.Каша,каша,каша!!!КАША от кръв! Как е лицето ви господине? Искате ли пийлинг,лифтинг или само грим ще ви оправи? Жълто ще ви отива много.Сега,сега.Само да разкопчея панталоните.Аромата на амоняк е новият ти парфюм.
Мразя курвата с която излизам,защото знам че зад гърба ми духа на друго момче.И него го познавам.Представи го за "познат".Защо подяволите търпя всичко това?Дали да я разкрася и нея? Дали да кастрирам него? Не,по-скоро искам да я унижа,искам да я натикам в калта,искам да я провлеча през катран а после да и обеля кожата като слънчоглед.И ще го направя.Нещастна малка душа...това е тя.И все пак аз нямам милост. Вече не. И както се пее "искам да и прережа гърлото и да наеба раната".Ще намеря начин да те изоблеча като чудовището което си и ще те оставя празна,напълно празна.
Мразя ви и вас "приятелите".Мислите ли че не ви знам как ми говорите зад гърба?Нима сте толкова ебани в ушите че мозъка ви е изтекъл по синусите и през носа? Не сте единствените лицемери,все пак. Вашите колеги,пред които сте се разкрили,бяха достатъчно учтиви да ми разкажат с всяка пикантна подробност за двуличието ви. О,аз не го игнорирам. Просто чакам подходящия момент да ви разфасовам,макар и не буквално. Не знаете колко е сладко да смачкаш личността на тези,които така стабилно се стараят да отнемат твоята. Мислехте че не зная? ЗНАЯ!!!! Педерунгелчета.
13.Ето виждате ли колко е лесно? Push button,pull rage. Тъй като не остана нищо друго,ще се задоволя с омразата.Просто съм ограничен и тъп...нямам с какво да си запълня моето "Аз"
14.Мразиш,нареждаш,закопаваш.Просперираш.Няма да ти се качват на главата повече. Някой ти се прави на интересен? След кратък разговор с теб,той се отзовава на ръба на 10 етажна сграда,с примка на врата,натъпкан с хапчета,захапал дулото на револвер,опрял автомат в слепоочието,но преди това лакомо натъпкан със сънотворни. Красота.Блаженство.
15.Защо моето аз не се развива?! Отговора е прост.Яростта заслепява.
16.Глупаво е,нали? Когато някой ми каже нещо,с което не съм съгласен,започвам да го соля толкова жестоко,толкова безмислостно,че човека не иска повече да ме види в живота си,а какво остава да разговаря с мен.
17. "-Ник,ти всичко ли мразиш?"
"-А,не,просто да съм хейтър ми е хоби."
18.Идва момента когато хората,оплашени или отегчени от безкрайният поток от апатия и чудовищна черна злоба се отдръпват.
19.Хах.....Дори наредих най-добрият си приятел,защото посмя да ми каже че това което прави не е правилно.Той стоеше с изциклени очи и невярващ поглед,докъто аз му обяснявах че не е нищо повече от червей.
20. Тя също ме избягва.Може би я плаша? Може би я отвращавам? Не харесва омразата... "Тя живее далече и не те познава така добре.Не знае колко мил можеш да бъдеш."-ми казва една близка приятелка.Иронията знаеш ли каква е? Тази приятелка вече не ми говори,защото съм се превърнал в изкривена гротеска на моето аз,обилно обляна с агресия.
Ако всички останали са жалки педерасти и нещасници.....тогава аз какво съм?

21.Не знаете колко е пусто,когато накрая остане само яростта....

22 февруари 2008, петък

Hellsing OVA IV

За тези от вас,които ме познават,няма какво да обяснявам какъв Хелзинг фен съм.Но за тези с които не се знам,ще кажа само - чел съм мангата общо 7 пъти,гледал съм ТВ сериите по средно 20 пъти,като 1,6,7,8,13 съм ги гледал над 40 пъти.Гледал съм всички OVA-и средно по 20 пъти.Имам 3,6,7 том на оригинално (скоро ще си взема и останалите).Имам над 3000 уникални Хелзинг арт-а,като половината от тях са почти невъзможни за намиране и съм ги изкопал от всевъзможни ъндърграунд форуми и забутани японски сайтове. Чел съм стотици фенскусии,чел съм подробна правена от феновете енциклопедия за символите в мангата,разталкувайки всеки един от тях до самите му корени.А символите са изключително много,макар и привидно да не ви правят впечатление,Хирано-художника,обожава европейската култура,митологията и т.н. и за това има много вплетени мотиви.
Сега по същество-излезе 4-тата Хелзинг. С думи не мога да опиша задоволството си.Честно,не мислих че могат да направят графиката по-добра от предните 2,но явно съм се лъгал.Ужасно красива е,оцветяването е на висше ниво,а и най-накрая оправиха единственото слабо място на ОВА-те ,а именно ОСТ-а.
За разлика от Хелсинг ТВ серияла който имаше гениялен саундтрак с оригнален джаз,ОВА-те се открояват с по-голяма епичност.Музиката е предимно оркестрална,а и се вкарва голямо количество опера.
Не,просто да видите как Алукард разбива един самолет в корпуса на един кораб и после излиза от пламъците и започва да коли на фона на оперно изпълнение е....просто неописуемо.
Няма да се впускам в по-нататъчни обяснения,защото съм сигурен че ако го направя,ще се наложи да пиша поне 1-2 часа.Знам,на тая тема съм фанатик.
Преди време бях написал един разказ,та за тези които не са го чели,реших да го пусна.Той е кратък фенфикшън с особен привкус.Дано ви хареса.

Петна от кръв


Стрелките изтръгваха стонове като от струните на някоя стара китара. Лепкавият мирис на смола,пропит в дървения под идеално си пасваше с бавната меланхолична музика която сякаш се лееше от очукания стар грамофон. Неговата стройна и издължена фигура се беше простряла на канапето,чиято белота беше примесена с алени багри,ширещи се неравномерно по гладката му тапицерия . Един кичур от рошавата му коса се спускаше непослушно по лявата му бледа буза и с едно разсеяно движение беше поставен на мястото си. Ризата му,леко разкопчана,се бе разпиляла по неговите рамене. С лявата си ръка разсеяно и като че за престиж си подмяташе човешки череп,с матов отблясък от приглушената светлина. Беше се отпуснал небрежно. На лицето му беше изписана една самодоволна и злокобна усмивка. В жестовете му се четеше привидно нетърпение,но без следа дори от напрегнатост. Той я очакваше с голямо задоволство.

Тя пристъпи в стаята. Почувства тежестта на влажния и горещ въздух. Потта бавно се спускаше по извивките на тялото и. Усещаше как гърдите и изгарят от напрежението,чувстваше крака си безсилни да направят даже и крачка напред. Противно на очакването и,тя пристъпи. Нервният и поглед се беше забил право в средата на помещението,в невзрачния диван и мрачната фигура на него. Макар и да не можеше да съзре ясно чертите,тя познаваше до болка лицето му... Копринената и нощница падаше върху нея като леко и ефирно було,чийто край се миеше в началото на бедрата и. Тя свали очилата си и леко,почти неволно ги изпусна на пода. Те тупнаха приглушено върху овехтялата рогозка. Разтърка очите си,личеше си че е плакала...Русата и,златна коса,бавно се плъзгаше заедно с нея. Седналия мъж леко се намести,продължавайки да я гледа със същия разяждащ и предизвикателен поглед. Колебаейки се,изпълнена с трепет,тя се наведе към него и седна плахо в скута му. Той прокара пръсти през косата й,спускаща се като водопад,галейки я и същевременно отмествайки я в страни...Тя го погледна жалостно,с присвито сърце,в очите и пак пробляснаха сълзи. Усмивката му се разшири,откривайки и неговите издължени зъби...Тя премигна,после се отдаде на усещането как те се впиват в шията и...

-И нека кръвта измие този грях....-промълви безпомощно.

19 февруари 2008, вторник

Мда...

Време е за поредният пост-пълнеж.Смисъл,ежедневие.....да,може би тази дума го описва най-добре.Имам няколко неща да кажа,покажа и т.н.,та,да започваме.

Най-напред резултатите от конкурса за нареждащо есе. Много съм разочерован че не взеха повече хора участие. Въсщност,какво ти участие,те 5 човека на кръст ми четат блога и почти всичките са писали,така че нямам причина да ви мрънкам,нали? С риск да ми се обиди,ще спомена Аро,който беше написал нареждащо есе за блогърите,но не искаше да го пусне,а и така и не го видях.Но пък му е простено,тъй като вече си откри блог,на който ще направя реклама малко по-надолу в поста.
И нека започна по ред на есетата:

Мълдър,хубави идей,бате,ама това нареждащо есе ли е? По-скоро е сдухващо. Признавам,добро е,хареса ми,обаче е в съвсем друга категория. Представяш нещо през погледа на даден младеж и се вижда колко е жалък,колко е нечестен живота с него,колко момичето е заблудено и т.н. Не ти ли идва да кажеш че тоя младеж е лигльо и няма топки,защото не му стиска да се опита да вземе това което иска? А няма ли да кажеш че момичето е шибана кучка,която от сърбеж между краката не може да мисли и че съвсем скоро я очаква живот на някаква затлъстяла лелка с административен пост на касиерка в сметната палата и всичките и мечти за романтика и диви купони и т.н. ще се изпарят за сметка на шкембето и? Иначе,супер,ама се искаше нещо подобно...

Никея,определено имаш талант.Кефи ме какви иронии вкарваш и разчупеният ти похват наистина те отличава от останалите.Но пак ще се върна към това,че есето трябва да бъде нареждащо.Просто,не само да ги усмиваш,но и да ги засегнеш по някакъв начин и читатела да го жегне от прочетеното.Чел съм ти нещата и трябва да кажа че имаш по-добри.Примерно,можеби ти е писнало да чуваш за него,но онова за мусаката беше супер оригинално и здраво.Ако го беше пуснала него,автоматично щях да те избера.

Шефе,в твоя пост има много истини.Както писах и в блога ти,просто си си казал нещата както са.Харесва ми обхватността която имаш и че си дал много хубави разсъждения по темата.Всичко е супер,ама липсва нахъсаността и злобата,някак си.Смисъл,казал си им нещата,но не си ги наредил така че да се почувстат кофти.Може би ако имаше малко повечко от "умри шибан позьор" или пък "недорасли псевдо рапърски бели гейове" щеше да е по-ефектно.Но иначе много ми хареса.

Веси,трябва да кажа че твоя стил на писане в този пост на моменти много силно ми напомни похватите на Д-р АЛУ,което много ме поласка.Имам предвид,точно начина на разказване,разкриване на темата и примерите.От една страна хем вкарваш злоба на моменти,хем звучи някак си...тъжно.Доста е силно на места,но макар и да имаш въздействащи думи,епитети,сравнения,дори и да не си спестила нищичко,просто липсва момента в който ги правиш на 5 стотинки,нареждаш ги и ги закопаваш в дън земя. Ти разкриваш какво ги очаква,ама просто му липсва нещо....

Just somebody....трябва да призная че твоето най-много ми хареса.Редиш ги добре,показваш им колко са жалки и т.н. и дори на места са вмъкнати съвети.Яко.Стила ти е хубав,макар че не ми допадна на 100%.Имаше няколко места,от които можеше да изстискаш още. Имаш злобата,но имам чувството,че на моменти си се въздържал/а и не си написал/а някои неща. Има една усезаема мекота....не знам,поне аз така го усетих. Може би е по-добре че няма бруталност на места,а може би тук таме се изисква.Както и да е,твоето есе най-много се доближи до това,което имах предвид като пуснах конкурса.

Плами,браво,харесва ми ядосаният елемент.Личи си че е писано с чувство,но пък иронията някак се изгуби.Ти горе долу имаш това,което на останалите им липсваше и това е хъса и злобата,но пък ти липсва това което повечето се опитаха да докарат, а по-точно иронията и сатирата.Не че имам нещо против такъв тип наливащ текст,но ако я няма подигравката стои леко сухарско.

Та,това е.В крайна сметка,тъй като повечето поискаха да обявя победител,ако трябва да го направя наистина,това ще е "just somebody".както написах,неговите/нейните писания най-много се доближиха до представите ми за нареждащо есе.Ако се считате за ощитени,не се сърдете.Това е моята гледна точка по въпроса и реших да си напиша нещата,както ги виждам. Ако не друго,поне съм честен с вас за това което мисля. И искам да ви кажа едно голямо благодаря,че ме уважихте и писахте в моя конкурс,наистина.И реших още нещо,но това отново зависи от вас. Искам всички да напишем заедно един общ интерактивен пост. Мълдър онзи ден ми даде много готина идея за тема и мисля да използваме нея "За диетите". Бях го засегнал бегло при Д-р АЛУ и правилното хранене,та искам да го разшерим. Бих искал всеки от вас да напише нещо,ако ще дълго,ако ще кратко,ако ще нареждащо,ако ще поучително,а дори и информативно,няма значение.Каквото му дойде на ум и прецени за добре. Можете да ми ги пращате в скайп или на email : masterns@gmail.com Накрая ще ги сглобим и ще се получи една дълга кик асс писаница,като най-отдолу ще сложим барабар с другите и мнението на Д-р АЛУ. Много се надявам да се съгласите да участвате. И тъй като говорихме за ирония,такава е факта че този който спечели конкурса е единственият човек който не познавах :D Е,поне не можете да ме обвините в пристрастие.Така или иначе се постарах да съм обективен. Ще се радвам все пак ако разбера чие е това творение. Ако държи,може да запази своета анонимност.

Друго,относно анкетата която пуснах за блога.Интересни резултати. Макар и да бях писал,че не се интересувам от мнението на хората за това което мислят за това което пиша,ми стана интересно. Дори и да го четат едва няколко човека,може би някои само от куртоазия,тъй като съм им приятел,ми стана интересно,кое ви харесва и кое не. Резултатите сами говорят за себе си. Д-р АЛУ събра цели 8 гласа. Знам,че някои от вас се дразнят на тази ми страна,но много добре се бях обяснил в един пост малко по-надолу защо го има.В крайна сметка,неговите постове са главно за да ви разсмиват и много моля,спрете да се засягате от тях. Голяма изненада за мен беше че "Ник рокс" получи точно с един глас по-малко от доктора.Тук се намесва гореспоменатото чувство на любезност от страна на приятели,които може би малко или много искат да ме накарат да се чувствам добре. Благодаря ви много за жеста. Знам,че ако се отговаряше честно,щеше да е по-малко. Това че Д-р АЛУ съкс,за сега съм го чувал от точно 3-ма човека,но гласа е само един. Имате право на мнение. Аз го уважавам. "Пич,ти си зле...." how true.Може да съм зле,ама съм си аз. Преди може би би ми станало гадно,но вече не ми пука. Those who mind don't matter,and those who matter,don't mind,нали? Надявам се. "Бъ ли му майката?" Де да знам. Ебеш ли я? К'во ли те питам,ти самия не знаеш. Това за детствеността беше само за базик,така че знам че и отговорите са за базик.

Други интересни неща: Както споменах,Аро най-накрая отвори своя блог http://zero-dev.org/blog/ Нямам търпение да видя следващите му постове.Хора,препоръчвам ви да му хвърляте честичко по едно око.Макар че ми е от най-близките приятели,ако трябва да съм безпристрастен спрямо наблюденията ми върху него,абсолютно съм сигурен че ще има страхотни неща написани. Надявам се да се престраши и да пише всичко което мисли,защото освен че може определено да създава хумор,той за мен е един много мъдър човек.
Друг блог,който започнах да следя е на Никея http://scarletweasel.blogspot.com/
Момичето има наистина много готини неща.Пожелавам успех за бъдещето и да увеличи броят им :)

И така.....друго нещо което размъти водите на моето спокойствие. 2 нови песни на In Flames. Няма смисъл да ви казвам че се размазах,нали? Стила в тях е като смеска между този в Soundtrack to your escape и Come Clarity. Честно казано,очаквах нещо по-различно,но така или иначе тези ме размазаха. След като излезнаха хиляди фенове прихнаха и да ги хвалят и да ги хулят. Прочетох много мнения и всички си имат доводи,но достигнах до заключението,че на мен не ми пука и че лично песните ужастно много ми допадат.Само се надявам другите парчета от албума да са малко по-тежички,или поне като Abnegation,примерно.
Първата която ще ви презентирам ще присъства и в сингъла който ще пуснат от 4 песни и в албума.Казва се The mirror's truth.Текста е доста интересен,но още не са го качили никъде,а клипа много ме израдва.Идеен е,а края е брутален. Особенно много ми харесаха моментите в които Андрес Фридънс (вокала) се дереше. Не веднъж съм споменавал че този човек има изключително готин глас.


Втората песен излезе преди 2 дена,казва се Disconnected,беше пусната по някакво шведско радио и записа е от там,качеството е лошо,но не и пречи да е разбиваща.Тя ще е в новият албум,който ще излезе през април



Третата която ви представям е Abnegation и ще е в сингъла който излиза след няколко седмици.До нея се добрах преди доста време и страшно много ме кефи.




Бахти уникалното.Размазвам се.Освен това се зарибих по една много готина група,която свири folk metal/viking metal,благодарение на едни песинички които ми прати Биби.Казват се Ensiferum и имат доста интересно звучение,надъхват доста и бих ви препоръчал да чуете нещо тяхно,ако си падате по стила.

И накрая,искам да ви покажа още веднъж есето победител от конкурса с поздравления към автора/авторката му.
Just Somebody:
Хей ти - спрайт има да ти каже нещо. Ти си наркоман. Да, ти, не се оглеждай дали говоря на някой зад теб, точно теб имам в предвид, само дето няма да ти споменавам името за да не ти се смеят всички... ама ти си знаеш. Не ми пука дали гълташ прахчета и хапчета или взимаш етанол вътрешно. Дрогата не е просто химично вещество, това е заместител (жалък) на истинския живот. Идиотите компенсират че ги мързи да живеят. Може да се режеш, за да предизвикваш съчувствие, да се тъпчеш с шоколад (нали знаеш, замества секса), киснеш с часове пред компа убеждавайки себе си че си социален, гледаш и четеш глупости, щото живота ти е сив и плосък и няма какво от него да разкажеш на силно хипотетичните си внуци. Порното дори няма да го споменавам, не искам да си цапам мозъка с него... Та кажи сега, с ръка на сърцето, не си ли взимаш прилежно дрогата, всеки ден?
Спрайт има да ти каже още нещо. Всеки ден пискаш колко е труден живота и как никой не умира девствен щото живота го преебава и какво ли още не. Ако не ти липсваше един грам мозък (ама на правилното място), можеше да постигнеш всичко което ти се е искало. Обаче никой не е казал че е лесно, а ти можеш да правиш само лесни неща.
Много е лесно да си силен, строен, жилав, за десет часа на седмица, без да даваш един лев за фитнес. Я пак кажи колко време си на компа всяка седмица... ама то е по-лесно, нали? Можеш и да ходиш на някое бойно изкуство, вместо да хленчиш как силните са тъпи и е по-яко да си силен умствено. Гроздето е кисело, нали? Направо не ти се опитва... еми тогава получавай пристъп на треперене когато се стъмни и някой те пита колко е часа.
Много е лесно да правиш каквото ти кажат големите. Трудно е да ходиш на даскало сутрин, да работиш следобяда и да учиш по нощите, да живееш на квартира и да си бъдеш сам господар. Трудно е да взимаш сам решения за бъдещето си, да определяш съдбата си и когато изборът ти се окаже погрешен да поемеш дълбоко резултатите от действията си, да си вземеш поука и да не го споменеш повече.
Лесно е да лежиш по гръб и да ти прави свирки момиче, лесно е да се хвърлиш от моста като разбереш че другото лесно няма да ти се случи. Трудно е да се стегнеш и да станеш човек с достойнство, на който може да се разчита, но няма да предаде принципите си за да се хареса. Някой, с който едно сериозно момиче би искало да излиза, вместо просто да съжалява. Щото те не са ти длъжни, нито пък живота, нито пък света. Няма да направят нищо, ако не им покажеш че си залужава.
Знаеш ли колко струва едно нещо, какво то и да е? Колкото усилия си дал за него. Ако ти падне в краката ще го подритнеш и ще продължиш, ако си се борил със зъби и нокти за нещо ще го оцениш, ще го уважаваш и ще се гордееш със себе си че си го постигнал. Затова ценните неща са трудни, затова ще ги видиш през крив макарон.
Знам че искаш да ме псуваш (най малкото щото половината неща дет ги казах доктор алу вече ги е казал, ама на него не му повярва, нали? Аз съм гаден плагиат, и? ), не мога да те спра. Направи ми една услуга, обърни внимание колко време отделяш на ден (само един ден, например утре от сутринта), за да съжаляваш по миналото, мечтаеш за бъдещето или ти се иска да си в някакъв паралелен свят в който си имал онзи заветен грам мозък в повече и си рицар в блестяща броня, смел магьосник, господар на света... или поне вратата на стаичката ти, за да не влизат вашите когато имаш 'работа'. Запомни каква част от времето си прекарваш някъде другаде, а не ТУК и СЕГА. Това време е не просто изгубено, то е издрогирано, скашквайки и малкото ти останала воля. Щото си мечтаеш когато можеш да се огледаш какво може да се направи и да го направиш, пък ако нищо не стане да се огледаш отново и така докато не стане НЕЩО. Вервай ми, би се почувствал по-добре, щото е истинско, а не заместител, щото си си го направил ти, ама кат си свикнал на блудкави полусмлени оцветители и подсладители може да не осъзнаеш отначало колко по-добре се чувстваш.
Та да си дойдем на думата, един ден си следи така мислите и на следващия ти давам право, приветствам те, да ме псуваш и нареждаш колкото ти душа иска.
Така ще прекараш време в омраза, вместо да се превърнеш в идеала си, щото няма време за това, живота е кратък, пък до края на седмицата има толкова много работа да се свърши... Айде със здраве. И живота е дрога, ама не можеш да усетиш колко е яка, щото си надрусан с толкова други неща. Следващият път кат вдигна чаша със Спрайт ще си помисля за теб и ще ми се прище да ме изненадаш. Да усетиш че света ти е мехурче, което се спуква за да разкрие колко голям и прекрасен е всъчност света, и колко близо до теб е бил през цялото време.

14 февруари 2008, четвъртък

Д-р АЛУ за деня на влюбените

Здравейте млади и стари зарезанци или зарязани.Да,определено сте едно от двете,макар че можете и да комбинирате. А коя дата сме днес?14-ти февруари? Нима? И какъв празник е ? Деня на влюбените? Е,нека ви разкрия каква е същността на днешният ден.
Според моите възгледи,14-ти февруари не се различава особенно от 2-ри февруари.Така е,защото и на двете дати празнуват предимно педерасти.
Така нареченият празник Свети Валентин е изгъзлица,изкривена,изопачена и преекспонирана от западната култура,конкретно от онези затлъстяли асексуални същества,на които толкова много искаме да приличаме,а по-точно американците.Въпросните мизерници,тъй като си нямат собствена култура им е потребно да създават празник за щяло и нещяло.Например,празник на който разединената от вражда заради наследството на тристаен апартамент панелка рода се събира в пропадналият ти дом,гледайки се на кръв ,а ти през това време благодариш че не са те уволнили от работата все още,че шефа ти чука жена ти всеки вторник,че дъщеря ти е наркоманка и че сина ти се размина само с 4 години условна присъда за жестокото убийство на съучиник. Някаква подобна е изцепката с деня на влюбените.
Може би някои от вас са чули сухарската реклама която въртят по телевизията за някакъв си сереал,където един от героите казва "Любовта е дума,измислена от типове като мен,за да продаваме чорапи". Ето ви същността на това явление,синтезирана в няколко прости думички. Всъщност,този ден е набелязан от някакви огромни корпорации,водени естествено от оплешивяващи и застаряващи шефове с еврейски произход и фетиш към малки момченца,за да могат да изтискат парите на идиотизираното и зомбираното население,вярващо на приказните истории за влюбени.Пробутват им нискокачествени плюшени сърчица,произведени в Тайван с плънка вместо от плюш,от някакави синтетични материали,премесени със ситно настъргани пластмасови стружки,които неминуемо ще гарантират тежка нощ на любимата в токсикологията,заради канцерогенните вещества в багриге,предизвикващи алергии и остри респираторни затруднения.Нека и не забравяме онези кичозни,безбожно розови и безкрайно бездарно направени картички,на които някакви пъпчасали пубери пишат в захлас любовни послания на какичките от 9-ти клас.
Каква идилия,а? Любов,хармония,романтика....толкова прекрасен ден.Нищо че ви обират и използват емоциите ви за да манипулират вкуса ви,психическото състояние и трезвата ви преценка.Всико би било прекрасно,ако нещата стояха просто така...
И тогава Д-р АЛУ отново се спусна в сексистките дебри.....затова ще разкажа по-подробно само за момчетата на които не им е провървяло,защото ние сме по-жалки на този празник.
За момчета:
В живота си не сте получавали валентинка и днес не прави изключение.Знам че не сте изненадани.Но пък ако вие сте пуснали,значи сте безгръбначни лигльовци и просто не подлежите на рехабилитация.Това е почти толкова лошо колкото да направите френска любов на момиче. Не си скапвайте за това че някаква си путка не ви обръща внимание и сега не знам си к'во. Постъпете като истински мъже и празнувайте Българсият православен празник на алкохолизираните тъмни балкански субекти.Напийте се до безпаметност.Тъкмо няма да можете да се сетите колко сте мизерни и за това че живота ви е поредица от безсмислици и че вие сте се освинили с етанол,докъто другите се плякат някакви мадами по дискотеките. Когато някой ваш приятел ви се похвали за това че е получил от 5 до 10 валентинки,че момичетата го спират по улиците да го молят да ги обладае,и че вечерта има среща с 2 момичета едно след друго,след което има уговорка с 3-то за секс за една нощ,вие постъпете по единственият правилен начин - кажете му че е импотентен хомосексуалист геронтофил и му кажете да ходи да се обеси на прашките на гасжето си. Макар и да ви се обиди,той никога няма да разбере колко ползотворен всъщност е съвета ви. Въпросното момче до 2 месеца ще хване трипер,сифилис,спин,а пък ако щете и рак на ташаците. А и щом е такъв голям хубавец,не мислете че 'Асан манафа от 3-тия етаж не го е набелязал вече и не след дълго ще пищи в някоя пряка,докъто 40 годишният арабски левент му превръща аналното отверстие в цъфнала хризантема. Ще умре от масиран кръвоизлив на ректума. Така че вие му правите всъщност услуга,предлагайки му по-ранна,но и по-достойна смърт.
Почувствахте ли се по-добре?Така и трябва. Когато сте достатъчно наквасени,стегнете си парцалките и отидете намерете бившата,която сега се чука с най-добрият ви приятел и надълго и нашироко и разяснете че когато сте пикали в гъза и след секс,това е бил връхният момент във вашия живот. Ако жестоката караница,която ще последва,а може би дори побой и насинената сора на курвето,което толкова пламенно сте обичали не ви оправи настроението на 100% просто не знам. За овертюра,можете да минете по главната улица,изпявайки любовната си мъка с пълен глас "Аз ти ка'м, ши иба-ши иба,ама ни мооооооо". Нататък си знаете какво ще стане,няма нужда да ви разказвам подробно че ще ви смелят от бой в милицията и ще ви карат да палите свещи и казвате молитвни за опрощение на портрета на Бай Тошо.

В случея при момичетата е по-сложно.По-голямата част са такива курви,които дори не бих погледнал.Не е необходимо казаното да е само с физически смисъл.Вярно,сигурно са ги оправяли толкова момчета до сега,че ако се съберат ще направят малък батальон,а луфта между краката им е потресаващ.Да,толкова са гнусни,че ме отвращава мисълта дори да целуна някаква подобна,тъй като устата и се е превърнала в коака.Ей такива тъпи чалгарки,дискотечни мадами и к'ви ли още не фусти ме отвращават дори да ги коментирам.Бахти,аз не ги виждам като човешки същества,а като бидон за сперма. Представям си ги как работят в някаква банка за сперма,наведени напред,с татус на гъза и стрелка надолу "please insert cum here". И да кажа на подобна пихтиеста биологична маса с очила на оксиженист и прическа от типа "ВТФ" че я обичам??!?!?! По-добре да режа вените с лъжица. И защо подяволите,почти всички съвременни момичета са такива? Дали ще е открито или пък зад гърба ти,ако ти е гадже,ще ходи да я шибат какви ли не бъдещи тираджии или русокоси-синеоки неосъзнати гейове,за да се начеше че я сърби. Надеждата, че все още са останали свястни момичета из между тези които не знаят как да си затворят кратаката е почти нищожна....А и не е малка частта от тези "незаразени" които се подвеждат по акъла,или по-скоро липсата на такъв на онези гротескни изрусени човекоподобни маймуни с бездънни дупки.
Ето за това този празник е малоумен,не,още повече,той трябва да е убиден за хората,които са наистина влюбени.Как се казваше в онази поговорка? "Ако обичаш някого,всеки ден е празник".Нима тогава се нуждаем от повод за да обичаме?
Жалка работа,70% от момчетата са лайняри без бъдеще и без личност,честно да се зачуди човек,какво толкоз им харесват.Останалите 30% са крайно задръстени и ограничени без способност да вземат,това което искат.А дори и да пробват,най-много живота да ги плясне през ръцете. 85% от момичетата са гадни и мизерни кучки,неспособни наистна да имат искрени и дълбоки чувства към друго същество освен себе си,а останалите 15% са или изключителна рядкост,или не по-малко объркани и несигурни в себе си. Не знам дали винаги е било така,но переспективите за щастие са много лоши.....
Празникът на влюбените е насрана демагогия.Няма да се съгласиш с мен? Ходи си еби майката,нещастник.

05 февруари 2008, вторник

Жертва на себе си?

Глозга ме една мисъл. Винаги мрънкаме,ядосваме,тъжим,обиждаме,сърдим се и какво ли още не и винаги обвиняваме някой или нещо. Зачудих се,в крайна сметка в повечето случеи не сме сме ли си виновни ние?А и не си ли причиняваме нещата сами? Започвам да го вярвам.... Когато някой се недоволства че е сам,то той е сам защото се изолира доброволно от хората.Никой не бива да чака нещата на готово и ей така от някаде да му кацнат приятели ако сам не се бори за тях. Когато някой се оплаква че не му върви,повечето случеи просто го мързи да си седне на задника да работи сериозно за да станат нещата както самият той ги иска. Разбира се,винаги има и изключения,но не може да се отрече че за голяма част от нещата за които се жалваме толкова,можем да направим нещо.Тук идва въпроса,защо не го правим? Щом към почти всяко нещо има изход,на всеки въпрос отговор и към всяка ключалка ключ,защо предпочитаме да останем в положението в което ни е поставило живота,а не го променим?
Може би ни липсва инициятива.Може би липса на мотивация.А може би дори подсъзнателно ни харесват нещата каквито са си. Ето един пример с който да унагледя нещатата: ревете че са ви ниски бележките,защо не сте направили нещо,когато му е било времето? Направили сте и са ви писали ниска оценка. Защо? Защото предният ден не сте учили достатъчно. Защо? Защото е по-сладко да си губим времето. Но това не променя факта че искате онази оценка.И тя е можело да е ваша. Това може да го сложим като модел в каквато и да искате друга схема,било онова си там за приятелите,за гаджето,за семейството,всякакви травиялни,преоценени и не до там стойностни ценности. Някаде из този блог бях писал вече веднъж "човек иска ли наистина нещо,трябва да се бори да си го вземе" но не в това е въпроса сега. Защо не иска да го вземе?
Освен това,твърде често сами се поставяме в ситуациите в които сме.Защо после виним друг или съдбата като цяло,като през цялото време сме знаели че клоним по въпросната пътека? Може би ще получа отговор на въпроса "защо човек не се бори на 100% за това което желае",но ще даде позицията само на някои хора. А и нали казвате че съм едностранчив в гледната си точка. Хмм...може би просто искам да съм такъв,може би виждам другата страна на нещата,но си избирам само едната позиция.Не знам. Моето мнение е че ние сами си правим нещата такива. Без значение дали е от липса на жизненост или пък заради непроявен креативизъм. Ще постъпя както винаги и ще пиша за себе си.Защо? Защото съм егоцентрик а и това си е моя блог.
Защото и аз съм жертва на себе си.
Настрана с цялата вербална простотия и глупавият ми,неоргинален и изтъркан цинизъм. И тях аз си ги докарах сам на главата,защото ми е по-лесно да бъда такъв. Не се иска усилие. Всичките ми нареждания са причинени от моята неспособност,а може би и нежелание да се боря с нещата около мене. Всичкият негативизъм е плод на самоналожената ми гледна точка,а Д-р АЛУ е недоносче на моето съзнание. "Той" ....... Не,нямам раздвоение на личността или пък нещо подобно,нито пък съм решил да се правя на интересен.Това не е комерс трик или нещо такова. Това е едно друго "аз" с което да мога да кажа някои неща както искам да ги кажа,защото не мога да "омърся" моето истинско "аз" с тези думи. А и ми се ще,да,ще ми се на хората да им е смешно. Макар че стила на писане да е клиширан. Знам ли.... Винаги съм искал да направя някои неща,но не ми е стигал кураж.Примерно да кажа на побойника който ме налага че е жалко педерастче и ще умре на 20. Или пък да целуна някое момиче без да се обяснявам. Всичко опира до контрол,разбирате ли? Даже по-точно казано е самоконтрол. Напоследък ми стана неприятно,разбрах че доста хора виждат в мен само смешната или подигравателанта част или пък виждат само моите глупости с анимета и манги. И знам че това си е по моя вина. Абе жалка работа..... понякога е по-добре да си selfless. Не че нещо казано до тука има значение. Болен съм,след урок съм,леш съм.Пиша простотии. Бла.