Струни

Наречете го луд. Ако искате дори - безделник,клошар,нехранимайко. Той само ще ви погледне с усмивка и ще продължи да прави със сладко задоволство,същото,като всяка друга сутрин.
Ето,пейката до спирката е още мокра от студения есенен дъжд,но вчерашния вестник ще спаси ситуацията. А,готово,сега когато е удобно разположен ще развърже нетърпеливо зацапания стар калъф и ще поеме в ръце богатството си - очукана,стара китара. Но тя е вълшебна. Не се подвеждайте по надраскания лак в основата,изтъркания гриф и опънатите силно струни,чиито краища стърчат някак си неприлично и невзрачно в края. Твърде големи материалисти сте - само го попитайте и ще ви каже - тя има най-уникалната способност,да докосва душите на хората. Проблема е явно в това че те не го знаят.
Може би е нещо във външния му вид,което разваля магията. Да,чорлавата коса не се нрави на всеки,а износените стари дънки и избелялият зелен половер не спомагат особенно във вписването му в обществото като поредният нормален и примерен човек. Но и той не се мисли за такъв - те всички бързат ли бързат на някаде,вълнуват се от разни размисли,тайни,събития. Мисля че той не харесва този вид живот. Винаги е твърдял,че обича нещата прости - неговата пейка,неговите мелодии,един билков чай и целия този движещ се хаотичен свят,около близката спирка, като публика. Дори сега,без нито една грижа за вчера,за утре,за други ден и за когато и да било,стои с най-искренната усмивка,която съм виждал и дърпа металните вени на своята "жива" китара,а мотивите и настроенията лакатушат като поточе по склон-в единия момент гали сетивата ви с прекрасна класическа мелодия,а след малко ще ви хвърли в носталгия с някое евъргрийн парче от преди 30 години,ще ви размсмее с най-абсурдната детска песничка която сте чували,само за да ви разплаче после с прочувствена балада. Красиво звучи,нали? А тогава защо не се спирате да го послушате? Всеки от вас го подминава,без да си дава сметка колко много всъщност прави. Но той слабо се интересува.
И днес е ден като вчерашния,ще посвири,ще се порадва на последните топли дни и ще се прибере за да се приготви за работа. Но всички мисли са излишни сега,те единствено му пречат да се наслади на прекрасното утро и да вдиша от заобикалящия го живец....а,да,и от бензиновите пари. Но,ще се съгласите с мен,има нещо различно днес. Той също ще потвърди. Вчера също беше различно. Деня преди това също. Първоначално го приемаше радушно,но после му се заби като трънче в окото,дразнещо периферното му зрение. Даже в момента я гледа пак. И го тормози нещо много чуждо,за човек свободно плаващ по течението като него - любопитство. "Защо стои страни от спирката?Защо е някак си дезориентирана? Много е странна. С затворени очи. Боже! Та тя е сляпа!" Добре че се подсети,че беше спрял. Подема пак,но сега песента ми се струва някак си флегматична.

***

Той си има почетателка!!! Има,нали? Ако му кажа,че е така,сигурен съм че ще отрече,но пък дори по-сигурен съм ,че се надява да е така. Иначе защо винаги тя стои отдръпната от спирката и е по-близо до него? За да го слуша. Само го вижте сега как се е вглъбил. Колко нежна балада... Навярно я свири за нея. Специално. Защото само тя го слуша. (освен нас,но за нас още не знае). От дни е така.

***

Обсебен е,а струните му придобиха киселеещ привкус,мелодиите са изпълнени с отенаците на неговата безпомощност. Дърпа ги,а все едно изтръгва душата си. Не бива така. Поговорихме си,посъветвах го да я заговори. Обеща че утре ще го направи. Деня след това пак ми обеща. И на следващия ден. Днес също. "Утре".

***

Града е грозен. Винаги е бил и ще си остане. Сивота,бетон и прах. Нито едно от тези неща обаче не го прави толкова грозен,колкото хората. А днес тя е на спирката. Далеч от пейката. И него го няма. Може би затова небето се навъси,но аз ще остана да го изчакам в дъжда. Още малко. Искам да го послушам.

***
Тя е толкова студена. Почти като самата зима,която ме задушава с ледия си вятър. Какво ще кажете,не е ли пусто без него? Няма кой да оцвети белотата на нападалия сняг,затова той неминуемо ще се превърне в кашава киша. И тя слуша,просто неволен разговор.
-К'во стана с тоя откачения дето дрънкаше тука? Що го няма?
-Не разбра ли уе,точно тука го блъсна камион. Ей там - на пешеходната пътека. Бил се загледал нещо към спирката. Въобще не се усетил.
-Хахаха,к'во,тоя да не е бил сляп...хаха....