МХАХАХА!
Взех анатомията! ВЗЕХ Я!
И точно заради това, съзнанието ми,висящо последната седмица на ръба на трезвата мисъл рухна като колода карти,наредена от някакъв нещастник с прекалено много свободно време. (което аз нямам) Моите безкрайни благодарности към Марти,че ме изтрая и ми даде тонус да издържа.
1. Тик-так,прави часовника и ще умра на двадесет години. Нали така ми е предсказано. И стига сте ме "спасявали",дейба. Щото в реална ситуация,нищо няма да направите. Тая вечер един нахакан гей на скорост щеше да ме отнесе на пешеходната патека,буквално бях на крачка да бъда помлян. А какво значи това? На 19 съм= безсмъртен съм. Остават ми три месеца.
2.Чувствам се като абсолютен нещастник/досадник. Знаете ли каква е схемата при гийковете, when they fall for a girl really really bad,and for some unknown reason the girl shows some kind of affection? We get over obsessed with her. In result she gets bored/scared,and in anycase she loses any kind of interest in you. Goddamn it,някой приятел да ми тегли един хубав бой, че да ми дойде акъла в главата и да не прецаквам нещата.
3.А,да,не знам дали споменах,но недоброжелателите могат да си начукат един калканеус в гъза,и после да си го теглят със тендото. Мизерници. На път съм да изригна мощно. А,да,пак започнах да мъкна металния бокс с мене. Просто ей така.
4.Никъде не се организираме с колегите за нищо. Мерак = 0,но компенсират с оправдания. Абсолютно нещастие...... Стегнете се малко бе,да не ви шибна и на вас един калканеус в сората (от ония използваните). (това на последното е на майтап,не ме замеряйте с пинсети следващия път като ме видите) А,да,и мойте благодарности на Еми и Марин за якото изкарване покрай изпита. И догодина ще се падне матка,пхахаха.
5.Защото се намери човек,който доказа,че е възможно. Възможно е!
6. "А с мен що никой не иска да се ебе?" Отговора е лесен,момите ги е страх от потресаващата ми сексуална мощ. пхахахаха,райт. Всъщност,никой не иска да има вземане даване с мъртвец. (виж точка 1) Макар че.....в нашата катедра чух за 3 случая на некрофилия. Може да подпиша,че си дарявам тялото,барем колегите се ощасливят. Loooooving the dead....a torso,a hand or a severed head...... when their bodies get too rotten,their skeletons do great ^_^
(бтв,няма да го направя,по-скоро искам кремация. IN FLAMES!)
7.Пиша абсолютни тъпотии...... защо го правя? Даже не са от ония тип простотии,на които после ще се хилите. Предните пътища поне за това ставаше..... Господи....дори мисля да го пусна. Трябва да ми забранят да мисля.
8.Изненадан съм от това,колко малко знаят близките ми за мен. Това ме кара да се чувствам добре,впрочем. От една страна,съм по-малко оязвим,от друга съм ви по-интересен. Или пък не съм ви никак интересен, защото you've got it all wrong и ме имате за напълно различен човек. Ама в крайна сметка аз съм преебания,нали? Сигурен съм,че дори като четете това,оставате с грешно впечатление. :)
9.И да,на близките ми,познавате ме,знаете,че мога да стана прекалено откачен (до толкова,че да бродя в 4 сутринта в циганската махала или пък да наговоря куп откачени неща и да се държа крайно неадекватно) Bare with me for a while. I'll get better soon. Things just have been rough lately and I haven't been telling you somethings. Fuck it....
10. И на пук на всичките лайна,отговорно казвам,че никога не съм бил по-щастлив. Заради Нея.
Вторник, 2009, Юни 30
Вторник, 2009, Юни 23
Стоя и чакам
На пук на това,че съм в сесия,предстои ми адски тежък изпит по анатомия,заради който днес бях на ръба на нервна криза,мозъкът ми продължава да ражда (дефекира) мизерии. Но точно от тази съм доста доволен как се получи. Та,вчера официално направих първата си напълно завършена авторска песен (не броя "пасажер" защото дори с променени акорди,бас линия,вокална линия и текст,песента Е кавър). За разлика от предните ми неща,на които или им липсва вокалната линия,или текста, тази е напълно завършена. Измислих 2 китарни линии,бас линия,вокална линия и текст. И тъй като конкретно това парче не знам дали ще види реализация,но със същия успех може да се изпълнява само с едната китарна линия на акустична и да се пее. Така че,някой път като се събем някаква компания бъдете 90% сигурни, че ще накажа слуха ви с нея.
Песента е ритмична и мажорна,със средно темпо. А текста е....абе,мой стил ;] и в опровержение на нападките,че съм станал softcore,от рода на:
[22.06.2009 20:08:09] D-r ALU says: lolol
[22.06.2009 20:08:10] D-r ALU says: :D
[22.06.2009 20:08:15] Crescent says: лол я
[22.06.2009 20:08:17] Crescent says: :D
[22.06.2009 20:08:41] Crescent says: в момента в който я видиш и ще се размекнеш
[22.06.2009 20:08:45] Crescent says: оо мартиии гуши муши блах
[22.06.2009 20:08:54] D-r ALU says: ........
Аз СЪМ на 100% същия mindfucking-zombie-TRVE-kvlt-олигопод като от преди. С разликата,че съм прекалено щастлив.... загубен и други неща. And I'm ready to rape your mind anytime. Just like that:
[22.06.2009 21:19:48] zero-dev says: lol
[22.06.2009 21:19:54] zero-dev says: i feel numb after reading that..
Но да се върна към песента,ето текста и общотот и офромление. Може би някой ден ще я запиша и ще я кача нейде. По-вероятно не.
Град по-мръсен и от свиня,
По-тлъст,по-вкусен от две,
Там където в жълта сивота,
расне в инкубатор мъничко дете.
Усмивки излезли на конвейр
и четвъртокласник с револвер,
Тук да си естествен е правило едно -
кремвриш,луканка без месо.
Припев:
Навън вали дъжда.
А на спирката - стоя и чакам
сам.
Стоя и чакам сам. Сам.
Бабичка човал изхвърля в боклука,
уличния пес от там и ръфа внука.
Кажете ми деца,каква е днешната поука?
Баничка с боза и порнографската наука.
Щастие в шишето търсите по здрач
измервано в салата и вчерашния мач.
И нека не забравяме - "любовта е банална",
търсим и намираме само ако е орална.
Припев:
Навън вали дъжда.
А на спирката - стоя и чакам
сам.
Стоя и чакам сам. Сам.
*соло*
*Припев*
Трябва ли ти някои да ти държи ръката,
или сам ще облекчиш твоята простата?
може би сте прави и не ви разбирам,
това е стереотип,а аз съм деформиран.
Със счупените мисли в счупена глава,
с горчивият ми присмех и подгизнали крака.
В този абсурд смешния съм само аз,
чакащ автобус сам близо вече час.
*припев*
Песента е ритмична и мажорна,със средно темпо. А текста е....абе,мой стил ;] и в опровержение на нападките,че съм станал softcore,от рода на:
[22.06.2009 20:08:09] D-r ALU says: lolol
[22.06.2009 20:08:10] D-r ALU says: :D
[22.06.2009 20:08:15] Crescent says: лол я
[22.06.2009 20:08:17] Crescent says: :D
[22.06.2009 20:08:41] Crescent says: в момента в който я видиш и ще се размекнеш
[22.06.2009 20:08:45] Crescent says: оо мартиии гуши муши блах
[22.06.2009 20:08:54] D-r ALU says: ........
Аз СЪМ на 100% същия mindfucking-zombie-TRVE-kvlt-олигопод като от преди. С разликата,че съм прекалено щастлив.... загубен и други неща. And I'm ready to rape your mind anytime. Just like that:
[22.06.2009 21:19:48] zero-dev says: lol
[22.06.2009 21:19:54] zero-dev says: i feel numb after reading that..
Но да се върна към песента,ето текста и общотот и офромление. Може би някой ден ще я запиша и ще я кача нейде. По-вероятно не.
Град по-мръсен и от свиня,
По-тлъст,по-вкусен от две,
Там където в жълта сивота,
расне в инкубатор мъничко дете.
Усмивки излезли на конвейр
и четвъртокласник с револвер,
Тук да си естествен е правило едно -
кремвриш,луканка без месо.
Припев:
Навън вали дъжда.
А на спирката - стоя и чакам
сам.
Стоя и чакам сам. Сам.
Бабичка човал изхвърля в боклука,
уличния пес от там и ръфа внука.
Кажете ми деца,каква е днешната поука?
Баничка с боза и порнографската наука.
Щастие в шишето търсите по здрач
измервано в салата и вчерашния мач.
И нека не забравяме - "любовта е банална",
търсим и намираме само ако е орална.
Припев:
Навън вали дъжда.
А на спирката - стоя и чакам
сам.
Стоя и чакам сам. Сам.
*соло*
*Припев*
Трябва ли ти някои да ти държи ръката,
или сам ще облекчиш твоята простата?
може би сте прави и не ви разбирам,
това е стереотип,а аз съм деформиран.
Със счупените мисли в счупена глава,
с горчивият ми присмех и подгизнали крака.
В този абсурд смешния съм само аз,
чакащ автобус сам близо вече час.
*припев*
Неделя, 2009, Юни 21
Карма полиция
Предавам се. Слагам ръце зад врата и заставам на колене. Хайде,закопчейте ме.
Всички знаем,в живота трябва да има равновесие. I'm sure as fuck,че на теб самия в онези нагарчащи с привкус на урина и провал моменти,когато си паднал по лице в тъмния ъгъл на мислите си и живота те налага с имагинарни кубинки 46 номер (моя размер) и ритмичността на метроном,все някой друг не по-малко нещастен от теб се е опитвал да те окуражи със слова от сорта на "не се притеснявай,след всяко лошо нещо следва нещо добро". Не по-малко убеден съм, че сам си стигнал и до извода,че баланса лошо/ хубаво далеч не е 50/50. Нека използвам гастрономично сравнение - изпий кофа с фикален гнилоч,смесен с меринда портокал и след това за награда ще получиш бананов шейк. Нерядко получаваш само банана (метафорично).
И тъй като вече изяснихме пропорциите,оставя да добавя към общата картинка и факта - да,"кармично правосъдие" има и то винаги работи безотказно срещу теб. И тук нямаш права, само задължения. Иронично,но дори напомня на зъл лихвар.
Не отричайте, на ясно сте с това всички, дори и на подсъзнателно ниво да е. Нали "прекалено хубаво не е на хубаво"? Народа го е страх.
Представете си ги за миг,съществуващи в един нематериален свят,който прилива в нашия реален (до колко?) свят - едни униформени, изпъчени, с пагони и значки и хладни погледи, полицейски служители дошли да ти приберат кармичния дълг, носени на крилете на жестокото им правосъдие. Онзи младеж крачещ надолу в подлеза има прекалено голям късмет с момичетата,затова полицейската палка подкосява колената му и ускорява прекомерно слизането му. Потрошените капачки и унищожената му хубава походка са възмездието. И офис служителката,носеща торба пълна с покупки е на път да ги разпилее щом се прибере и види съпруга си притиснат към чуждо голо женско тяло. А над тях ще стои една нематериална фигура на полицай и здравите и ръце ще дават тласъците на грешката. Хей,ти,хлапе! Не се радвай толкова на играчките си! И какво като другите деца нямат такива? Родителите ти ще се разделят, заради алкохолизирания ти баща. Възмездие. И знаеш ли защо? Защото така е правилно! Те ще го съберат - цялото щастие,ще го изцедят като от гъба напоена с вода,защото една гъба не трябва да е прекалено мокра. Ще се напълни огромна кофа и ще го отнесат на някъде,където по-висша и гладна сила ще го погълне лакомо. Това ли е съдбата на хорската радост?
Тази полиция циркулира. Тя патрулира и ви следи - броят хапките ви,усмивките ви,колко вдишвате,колко се движите и го записва в един стар мазен и офърфан по краищата тефтер,за да знаят когато сметката ви стане прекалено дълга,да минат да си я приберат.
Един изключително близък човек за мен ми каза,че след всичко, което съм изкарал и приживял точно аз съм заслужавал да бъда щастлив. А нима той не заслужава? И ти,читателю? И който и да е? Че всеки....... Абсолютната истина е една-
Никой няма правото да бъде щастлив.
Аз съм щастлив. Знаете ли всъщност,не помня кога съм бил толкова щастлив до сега!
На онази пейка,за известно време изгубих себе си.
Ето! Аз си признавам,господа полицаи,които сте около мен. Накажете ме.
Какво да очаквам? Физически наранявания - счупена ръка за да не свиря,счупен крак за да не мога да я видя? Побой - за да остана обезобразен и дори по-грозен от това което съм сега? Или какво ли не друго материално - другарите душевни милиционери са комбинативни. Давайте! Ще го понеса някак. Може би ме чака провал на предстоящите ми изпити? Или?
Взимайте, аз ще давам, и без това никой никога не ни пита. Но не закачайте истински важните неща за мен. Не ми ви взимайте,и без това не са толкова много. Не пипайте тях,тях и Нея.
Аз имам правото да не запазя мълчание. Всичко което някога може да бъде,ще бъде използвано срещу мен. Адвокати няма,защото закона е прост - "имаш прекалено много,ние вземаме".
Чакам да усетя сарказма ви,господа униформени.
Всички знаем,в живота трябва да има равновесие. I'm sure as fuck,че на теб самия в онези нагарчащи с привкус на урина и провал моменти,когато си паднал по лице в тъмния ъгъл на мислите си и живота те налага с имагинарни кубинки 46 номер (моя размер) и ритмичността на метроном,все някой друг не по-малко нещастен от теб се е опитвал да те окуражи със слова от сорта на "не се притеснявай,след всяко лошо нещо следва нещо добро". Не по-малко убеден съм, че сам си стигнал и до извода,че баланса лошо/ хубаво далеч не е 50/50. Нека използвам гастрономично сравнение - изпий кофа с фикален гнилоч,смесен с меринда портокал и след това за награда ще получиш бананов шейк. Нерядко получаваш само банана (метафорично).
И тъй като вече изяснихме пропорциите,оставя да добавя към общата картинка и факта - да,"кармично правосъдие" има и то винаги работи безотказно срещу теб. И тук нямаш права, само задължения. Иронично,но дори напомня на зъл лихвар.
Не отричайте, на ясно сте с това всички, дори и на подсъзнателно ниво да е. Нали "прекалено хубаво не е на хубаво"? Народа го е страх.
Представете си ги за миг,съществуващи в един нематериален свят,който прилива в нашия реален (до колко?) свят - едни униформени, изпъчени, с пагони и значки и хладни погледи, полицейски служители дошли да ти приберат кармичния дълг, носени на крилете на жестокото им правосъдие. Онзи младеж крачещ надолу в подлеза има прекалено голям късмет с момичетата,затова полицейската палка подкосява колената му и ускорява прекомерно слизането му. Потрошените капачки и унищожената му хубава походка са възмездието. И офис служителката,носеща торба пълна с покупки е на път да ги разпилее щом се прибере и види съпруга си притиснат към чуждо голо женско тяло. А над тях ще стои една нематериална фигура на полицай и здравите и ръце ще дават тласъците на грешката. Хей,ти,хлапе! Не се радвай толкова на играчките си! И какво като другите деца нямат такива? Родителите ти ще се разделят, заради алкохолизирания ти баща. Възмездие. И знаеш ли защо? Защото така е правилно! Те ще го съберат - цялото щастие,ще го изцедят като от гъба напоена с вода,защото една гъба не трябва да е прекалено мокра. Ще се напълни огромна кофа и ще го отнесат на някъде,където по-висша и гладна сила ще го погълне лакомо. Това ли е съдбата на хорската радост?
Тази полиция циркулира. Тя патрулира и ви следи - броят хапките ви,усмивките ви,колко вдишвате,колко се движите и го записва в един стар мазен и офърфан по краищата тефтер,за да знаят когато сметката ви стане прекалено дълга,да минат да си я приберат.
Един изключително близък човек за мен ми каза,че след всичко, което съм изкарал и приживял точно аз съм заслужавал да бъда щастлив. А нима той не заслужава? И ти,читателю? И който и да е? Че всеки....... Абсолютната истина е една-
Никой няма правото да бъде щастлив.
Аз съм щастлив. Знаете ли всъщност,не помня кога съм бил толкова щастлив до сега!
На онази пейка,за известно време изгубих себе си.
Ето! Аз си признавам,господа полицаи,които сте около мен. Накажете ме.
Какво да очаквам? Физически наранявания - счупена ръка за да не свиря,счупен крак за да не мога да я видя? Побой - за да остана обезобразен и дори по-грозен от това което съм сега? Или какво ли не друго материално - другарите душевни милиционери са комбинативни. Давайте! Ще го понеса някак. Може би ме чака провал на предстоящите ми изпити? Или?
Взимайте, аз ще давам, и без това никой никога не ни пита. Но не закачайте истински важните неща за мен. Не ми ви взимайте,и без това не са толкова много. Не пипайте тях,тях и Нея.
Аз имам правото да не запазя мълчание. Всичко което някога може да бъде,ще бъде използвано срещу мен. Адвокати няма,защото закона е прост - "имаш прекалено много,ние вземаме".
Чакам да усетя сарказма ви,господа униформени.
Четвъртък, 2009, Юни 11
Страх ме е от мечти
Страх ме е от мечти.
Защото са обсебващи.
Защото винаги са ти под ръка,а са празни и нематериални.
Защото рядко лъжат и показват нещатата както са.
Защото са тайни и не можеш да разбереш чуждите.
Защото не можеш да ги контролираш.
Защото не можеш да разбереш онова от подсъзнанието,което е двигателната им сила.
Защото са автономни и не се нуждаят от позволението ти.
Защото могат да те контролират.
Защото могат да решават вместо теб.
Защото има и такива,които се сбъдват.
Защото най-често оставаш само с тях.
Само в тях.
И изход няма.
Страх ме е от мечти.
П.П. А кой от 2-мата ни е алтер егото??????????? КОЙ?
Защото са обсебващи.
Защото винаги са ти под ръка,а са празни и нематериални.
Защото рядко лъжат и показват нещатата както са.
Защото са тайни и не можеш да разбереш чуждите.
Защото не можеш да ги контролираш.
Защото не можеш да разбереш онова от подсъзнанието,което е двигателната им сила.
Защото са автономни и не се нуждаят от позволението ти.
Защото могат да те контролират.
Защото могат да решават вместо теб.
Защото има и такива,които се сбъдват.
Защото най-често оставаш само с тях.
Само в тях.
И изход няма.
Страх ме е от мечти.
П.П. А кой от 2-мата ни е алтер егото??????????? КОЙ?
Вторник, 2009, Юни 2
Love hurts
Не би и подарил бонбони,
но не защото е дебела,
по-скоро би и взел пирони,
и както косата си е сплела,
на стената би я окачил като картина.
Не би купил и цветя,
не за дето е клише,
по скоро би натъпкал и носа,
с всяко мъничко цветче,
та кръв да храчи и проклина.
А нейната тъй "нежна красота"
която света отдавна констатира,
би редекорирал на мига,
по странен начин, който само той разбира.
Крехкото и тяло тягостно се свива
в мъжките и опитни ръце,
счупената кост кожата пробива,
нокът тихо цепи се на две.
Всеки сфинктер лекичко разцепва,
телесни течности се леят живо,
под плавното движение абдомена и трепва,
ножчето танцува кърваво и диво.
Език прокарва по оголената кост,
и нашепва думички изпълнени със страст,
Не,той не е неканен гост,
вкарал длани в разпорената паст,
почиства от зъби розово небце.
Тъй невинно миличко дете!
Кукички,щипки и метал,
за да разгърнат върешното "аз".
За нея всичко той би дал,
за аления елексир и още някой фас.
От продупчено око сълза потича,
раните и ближе и под кожата наднича.
А той защо го прави?
Защото я обича.
П.П. Това е вид осмиване на любовната лирика! НЕ СЪМ ПСИХОПАТ! ....поне не чак такъв.
но не защото е дебела,
по-скоро би и взел пирони,
и както косата си е сплела,
на стената би я окачил като картина.
Не би купил и цветя,
не за дето е клише,
по скоро би натъпкал и носа,
с всяко мъничко цветче,
та кръв да храчи и проклина.
А нейната тъй "нежна красота"
която света отдавна констатира,
би редекорирал на мига,
по странен начин, който само той разбира.
Крехкото и тяло тягостно се свива
в мъжките и опитни ръце,
счупената кост кожата пробива,
нокът тихо цепи се на две.
Всеки сфинктер лекичко разцепва,
телесни течности се леят живо,
под плавното движение абдомена и трепва,
ножчето танцува кърваво и диво.
Език прокарва по оголената кост,
и нашепва думички изпълнени със страст,
Не,той не е неканен гост,
вкарал длани в разпорената паст,
почиства от зъби розово небце.
Тъй невинно миличко дете!
Кукички,щипки и метал,
за да разгърнат върешното "аз".
За нея всичко той би дал,
за аления елексир и още някой фас.
От продупчено око сълза потича,
раните и ближе и под кожата наднича.
А той защо го прави?
Защото я обича.
П.П. Това е вид осмиване на любовната лирика! НЕ СЪМ ПСИХОПАТ! ....поне не чак такъв.
Понеделник, 2009, Май 25
GOD for each and everyone
For each day you sear.
For each night you fear.
For none of those prayers will HE hear.
For you,HE is never near.
For each candle that's burning.
For each soul that is yearning.
For each lie that they're preaching.
For each fake truth that they are teaching.
For each faithful tear of grief.
For each messa you believe.
For each suffocated cry.
For everything that you deny.
For every sinful priest you trust.
For each submission,that you must.
For each approval that you seek.
For you should know - you're really weak.
For there is no "will divine"
if Abel truly died by Cain.
For each and everyone should see -
GOD is you and GOD is me.
For each night you fear.
For none of those prayers will HE hear.
For you,HE is never near.
For each candle that's burning.
For each soul that is yearning.
For each lie that they're preaching.
For each fake truth that they are teaching.
For each faithful tear of grief.
For each messa you believe.
For each suffocated cry.
For everything that you deny.
For every sinful priest you trust.
For each submission,that you must.
For each approval that you seek.
For you should know - you're really weak.
For there is no "will divine"
if Abel truly died by Cain.
For each and everyone should see -
GOD is you and GOD is me.
Петък, 2009, Май 15
Край на Пешомен
Много време мислих по въпроса. Не съм обсъждал окончателното си решение с никой. Не мисля и да го правя тепърва. Най-малкото от уважение към хората,които предиодично ме питаха за нови броеве или пък го харесваха - нека го кажа в прав текст - Повече Пешо няма да има. Благодаря,че се кефихте толкова време на простотията ни,че я следяхте и се интересувахте от нея.
Самия Пешо беше нещо много много повече,от колкото незапознатия читател или пък някой случайно попаднал,може да си представи,че е. Беше първия ни по-сериозен "проект,на мен,Любо и Аро. И датира от близо 4 години. Започна от глупави карикатурки,направени на хвърчащи карирани листове,които драсках за да си оплътня времето в протакващите се до безкрайност безплодни и скучни часове в ЕГ "Иван Вазов",. Най-често целта им беше да иронизират някоя глупост,казана в класната стая,от съученик,учител,нещо интересно от новините,някое събитие или просто забавно изглеждащ аспект на някое човешко качество. Когато някоя драсканица излеше по-успешна я подавах на Аро и Любо. Понякога се хващаха за главата,"отчаяни" от кретенизмите,а друг път започвака да се хилят сподавено. И в двата случая,наблюдавайки ги,това ми носеше голямо удоволетворение. Постепенно започна евоюлира - измисляхме нови герои,базирани на наши приятели и на самите нас,сюжети, свързани със социални подтекстове,събития и прочие (цели арки,подяволите). Макар и никога да не сме взимали Пешо на сериозно,беше един забавен и креативен начин да се изразим. Каквото и да беше,беше си изцяло наше.
Факт е,че това е 1-вия български онлайн комикс.
Факт е,че има толкова много измислено по него (повярвайте ми,десетки пъти повече,от това което сме показали).
Факт е,че има над 40 броя,направени само на чернова.
Дори в момента има 3 готови оцветени броя,които няма да бъдат пуснати. Сайта,както някои знаят,от месец и нещо е свален. В момента Любо,които отговаряше за подръжка,си има достатъчно други грижи. Аро,също занимаващ се със сайта,има достатчно задължения . Самия мен ме въртят купища неща и ми е трудно да ги организирам във времето.
Макар,че и гореспоменатите фактори имат своето значение,основната причина да кажа "до тук" сега е,че вече нямам онова,което ме караше да го мисля и рисувам. По-добре е да прекъсна на време,дори и да е направена само частичка,от това което искахме,за да не се превърне в повърхностно подобие на това,което планирахме да бъде.
Щастлив съм,заради общото занимане което имах,с моите двама близки приятеля. Щастлив съм също,че какъвто и да е комикса,направихме нещо.
И все пак,не казвам сбогом на Пешомен. Може би малко по-нататък,някой ден,седнали на бира някъде, ще обяснявам какво ще стане и какво ще нарисувам и какво ли още не. Възможно е да го подхванем пак. Да бъде по-хубав. По-редовен. Но това време не е сега.
За това казвам едно дълго "лека нощ".
Колкото и клиширано да е,толкова и е истинско - Благодаря. На Веси,която се захвана да оцветява ентусиазирано комикса и поради чиито умения ,той придоби вид и класа. Както и на много други хора,сами си знаят,че говоря точно за тях.
За последно,искам да ви представя три броя:
1. Конгресът
2.Деня на влюбените
3.Пламъче (посветене на Любо)
Самия Пешо беше нещо много много повече,от колкото незапознатия читател или пък някой случайно попаднал,може да си представи,че е. Беше първия ни по-сериозен "проект,на мен,Любо и Аро. И датира от близо 4 години. Започна от глупави карикатурки,направени на хвърчащи карирани листове,които драсках за да си оплътня времето в протакващите се до безкрайност безплодни и скучни часове в ЕГ "Иван Вазов",. Най-често целта им беше да иронизират някоя глупост,казана в класната стая,от съученик,учител,нещо интересно от новините,някое събитие или просто забавно изглеждащ аспект на някое човешко качество. Когато някоя драсканица излеше по-успешна я подавах на Аро и Любо. Понякога се хващаха за главата,"отчаяни" от кретенизмите,а друг път започвака да се хилят сподавено. И в двата случая,наблюдавайки ги,това ми носеше голямо удоволетворение. Постепенно започна евоюлира - измисляхме нови герои,базирани на наши приятели и на самите нас,сюжети, свързани със социални подтекстове,събития и прочие (цели арки,подяволите). Макар и никога да не сме взимали Пешо на сериозно,беше един забавен и креативен начин да се изразим. Каквото и да беше,беше си изцяло наше.
Факт е,че това е 1-вия български онлайн комикс.
Факт е,че има толкова много измислено по него (повярвайте ми,десетки пъти повече,от това което сме показали).
Факт е,че има над 40 броя,направени само на чернова.
Дори в момента има 3 готови оцветени броя,които няма да бъдат пуснати. Сайта,както някои знаят,от месец и нещо е свален. В момента Любо,които отговаряше за подръжка,си има достатъчно други грижи. Аро,също занимаващ се със сайта,има достатчно задължения . Самия мен ме въртят купища неща и ми е трудно да ги организирам във времето.
Макар,че и гореспоменатите фактори имат своето значение,основната причина да кажа "до тук" сега е,че вече нямам онова,което ме караше да го мисля и рисувам. По-добре е да прекъсна на време,дори и да е направена само частичка,от това което искахме,за да не се превърне в повърхностно подобие на това,което планирахме да бъде.
Щастлив съм,заради общото занимане което имах,с моите двама близки приятеля. Щастлив съм също,че какъвто и да е комикса,направихме нещо.
И все пак,не казвам сбогом на Пешомен. Може би малко по-нататък,някой ден,седнали на бира някъде, ще обяснявам какво ще стане и какво ще нарисувам и какво ли още не. Възможно е да го подхванем пак. Да бъде по-хубав. По-редовен. Но това време не е сега.
За това казвам едно дълго "лека нощ".
Колкото и клиширано да е,толкова и е истинско - Благодаря. На Веси,която се захвана да оцветява ентусиазирано комикса и поради чиито умения ,той придоби вид и класа. Както и на много други хора,сами си знаят,че говоря точно за тях.
За последно,искам да ви представя три броя:
1. Конгресът
2.Деня на влюбените
3.Пламъче (посветене на Любо)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
